Асоциацията на индустриалния капитал и БСК няма да подкрепят Бюджет 2024

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската стопанска камара няма да подкрепят проектозакона за държавния бюджет за 2024 г. Двете организации изразиха позициите си ден преди заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на който ще бъдат дискутирани параметрите на бюджета.

„За един мандат само ще се увеличи дългът близо два пъти и лихвите близо четири пъти без никакви реформи срещу това“, каза председателят на Управителния съвет (УС) на АИКБ Васил Велев, цитиран от БТА.

Той посочи, че трябва да се предвидят антикризисни мерки, защото статистиката отчита, че безработицата започва да нараства, а вместо това се планира оптимистично събиране на приходите.

Има и увеличаване на административната и финансова тежест за малкия и среден бизнес, вместо да се предвидят мерки за облекчаване на бизнеса в страната, посочи Велев. Той изтъкна като проблем и прекомерното административно повишаване на минималната работна заплата, както и на максималния осигурителен доход.

По думите на Велев на практика не се предвиждат реформи.

„Има изливане на пари, които нямаме. Има увеличаване на дълга, увеличаване на разходите по дълга и отдалечаване на страната от еврозоната, което е най-същественият проблем, защото ние смятаме, че в този дефицит няма да може да се вместим без още по-сериозно орязване на инвестиционните разходи“, каза още Васил Велев.

Против рамката на бюджета се обяви и Българската стопанска камара, която разпространи своята позиция до медиите. Според организацията законопроектът предлага запазване на настоящите политики без намерение за реформи и мерки, стимулиращи инвестициите. Работодателската организация посочва, че икономическият растеж не е основна цел на проекта за бюджет за 2024 г., а в условията на спад на българския БВП и рецесия в множество държави в ЕС, това би следвало да е задължително. Притеснение буди и предвиденото рязко нарастване на дълга, което поставя под съмнение темпа на икономически растеж и ефективността на публичните разходи.

„Допълнително финансиране на по-високи заплати в обществения сектор следва да е обвързано с реформи и постигнато по-високо качество на публичните услуги“, се казва в позицията на БСК. Според Камарата осигуровките на държавните служители изискват значителен финансов ресурс и следва да се поемат от самите тях, за да е равнопоставен държавният сектор на частния.

БСК отправя критика и към „експанзивната фискална политика, която не е насочена към ускорено създаване на икономически растеж“. Според камарата в условията на продължителна висока инфлация и недостатъчно силно рестриктивна парична политика може да постави под съмнение членството на България в еврозоната през 2025 г.

Организацията предлага „проинфлационната фискална политика“ да бъде преосмислена и ограничена в условията на нисък икономически растеж и ниска производителност. БСК предлага да се обсъдят и мерки за подобряване на ефективността на държавните предприятия и намаляване на техния брой.

Българската стопанска камара заявява принципна подкрепа на проектозакона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, но се обявява против планираното увеличение на максималния осигурителен доход от 3400 на 3750 лв.

„Размерът на максималния осигурителен доход следва да се разглежда в неговата взаимовръзка със средния осигурителен доход, автоматичното увеличаване на минималната работна заплата, размерите на минималната, средната и максималната пенсия“, се казва в позицията на БСК.

Работодателската организация одобрява и планирания бюджет на НЗОК, но с уговорката, че той не променя философията си от предходните години и не създава условия за реформи. Предложението на БСК е да се утвърди практиката при обсъждане на проектобюджета на НЗОК за следващата година да се предоставят за дискусия основните резултати от дейността на здравната система през изминалата бюджетната година.