ЕК повиши очакванията си за развитието на българската икономика за 2023 г.

Европейската комисия (ЕК) значително подобри прогнозата си за развитието на икономиката на България за тази година в сравнение с последния ѝ доклад от пролетта. Институцията обаче понижи очакванията си за следващата година, прогнозирайки забавяне на ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това се вижда от Есенната икономическа прогноза на ЕК за икономиките на държавите членки на Европейския съюз (ЕС).

Прогнози за България

За тази година ЕК очаква икономиката на България да нарасне с 2,0%. Това е с 0,5 пр.п. повече в сравнение с прогнозата от пролетта. За следващата година от Брюксел очакват БВП да забави ръста си до 1,8% на фона на силно частно потребление и свиващ се внос, докато в предишния доклад прогнозите бяха с 0,6 пр.п. по-високи.

За 2025 г. обаче Комисията очаква значително възстановяване на икономиката с ръст от 2,6%.

Очаква се към края на 2023 г. и началото на 2024 г. разходите на домакинствата да стагнират, повлияни от прогнозираното увеличение на лихвените проценти на дребно за домакинствата. След това се предвижда частното потребление да се увеличи, макар и с по-умерени темпове, в съответствие с прогнозираното по-ниско увеличение на заплатите.

Прогнозите за износа са да се възстанови до края на 2023 г. и да нарасне с 4,0% през 2024 г. и с 2,6% през 2025 г., отразявайки възстановяването на експортните пазари. Базовият ефект от силния износ през 2022 г., най-вече електроенергия, се отразява отрицателно на темповете на растеж през 2023 г. и се очаква да изчезне след това.

По отношение на инфлацията прогнозите също се подобряват в сравнение с пролетните. ЕК очаква, че ръстът на потребителските цени у нас ще достигне 8,8% средно за цялата 2023 г. и ще се забави до 4,0% през следващата година. За сравнение, нивата, заложени в пролетната прогноза, бяха съответно 9,4% за настоящата година и 4,2% за 2024 г. Според последните данни, изнесени от НСИ, инфлацията е стигнала ниво от 5,8% през октомври.

През 2025 г. инфлацията ще продължи да се забавя рязко и ще достигне 2,9%, прогнозират от Брюксел.

По отношение на бюджетния дефицит очакванията са той да се задържи на ниво от 3,2% през тази и следващата година, като леко се увеличи до 3,4% през 2025 г. Това е значително по-добре от предишния доклад, в който прогнозите бяха за дефицит от по 5,0% през 2023 и 2024 г. Основна причина за задържането на дефицита през тази година според Комисията са доставките на военно оборудване, като временните разходи по това перо възлизат на 0,7% от БВП.

Съотношението дълг към БВП на консолидирания държавен бюджет се прогнозира да нарасне от 22,6% през 2022 г. на 26,1% до 2025 г. Рисковете за фискалната перспектива на България са насочени в посока надолу, тъй като скорошните постоянни увеличения на заплатите и пенсиите остават да бъдат напълно компенсирани след 2023 г.

В доклада си ЕК коментира, че рисковете за макроикономическите перспективи са като цяло балансирани. От една страна, по-строгият пазар на труда, съчетан с по-бавното преминаване на затегнатите парични условия в чужбина към местната икономика, представлява риск икономиката да расте над потенциала. От друга страна, забавянето на усвояването на средствата от ЕС и на прилагането на българския План за възстановяване и устойчивост би довело до по-слаби перспективи за растеж.

Прогнози за ЕС и еврозоната

Що се отнася до прогнозите за региона, очакванията са, че еврозоната и най-големите икономики ще избегнат рецесия, тъй като растежът се завръща в края на годината, подкрепен от забавящата се инфлация и стабилния пазар на труда.

Прогнозите са икономиката на 20-членния блок да се разшири с 0,6% през цялата 2023 г., като същите очаквания се отнасят и за целия Европейски съюз. Това обаче е значително по-малко в сравнение с прогнозата от пролетта – съответно с 0,5 пр.п. по-ниско за еврозоната и с 0,4 пр.п. за ЕС.

За 2024 г. ЕК очаква ръст на европейската икономика от 1,3% (спрямо 1,7% в пролетната прогноза) и от 1,2% за еврозоната (спрямо 1,6% по-рано). За 2025 г. увеличението на БВП за двата региона ще е съответно от 1,7% и 1,6%.

„Силният ценови натиск и затягането на паричната политика, необходимо за ограничаването му, както и слабото глобално търсене, се отразиха на домакинствата и бизнеса“, казва в изявление еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони. „Гледайки напред към 2024 г., очакваме скромен ръст на растежа, докато инфлацията намалява допълнително и пазарът на труда остава устойчив“.

Ръстът на потребителските цени в ЕС ще е 6,5% тази година и ще се забави до 3,5% през следващата година, достигайки 2,4% през 2025 г. Прогнозите са малко по-добри от пролетните, когато очакванията бяха съответно с 0,2 пр.п. и 0,4 пр.п. по-високи за тази и следващата година.

Що се отнася до еврозоната, инфлацията там ще достигне 5,6% през тази година (5,8% в предишната прогноза) и 3,2% през 2024 г. (2,8%). През 2025 г. тя ще е вече 2,2%, доближавайки се силно до целта на Европейската централна банка (ЕЦБ).

„Все пак ценовият натиск, свързан с категориите неенергийно потребление, се очаква да отслабне, като цяло в съответствие с предишната прогноза и в контекста на малко по-строги условия на финансиране, забавяне на растежа на заплатите и нормализиране на дяловете от печалбата“, казва Комисията.

Инфлацията се понижи до 2,9% миналия месец, което е спад спрямо върха от над 10%, но централните банкери предупредиха да не се бърза с радостта, тъй като ръстът на цените може да се повиши отново през следващите месеци. Те задържаха лихвените проценти през октомври без промяна, заявявайки, че сегашното ниво ще помогне за връщането на инфлацията до целта от 2% – ако се задържи достатъчно дълго.

Високите разходи за живот и безпрецедентната кампания на ЕЦБ за затягане, която започна в средата на 2022 г., „нанесоха по-тежки жертви от очакваното“, казват още от ЕК.