Предвижда се профилактичният пакет за здраве да се разшири от догодина

В бюджета за здраве за следващата година е заложено разширяване на профилактичния пакет, като в него се добавят възможности за повече и по-чести изследвания на хората в активна възраст. Предвиждат се и стимули за лекарите, които провеждат прегледи в отдалечени и труднодостъпни райони. Това каза по БНР зам.-министърът на здравеопазването Михаил Околийски.

Към момента едва една трета от българските граждани, около 33% провеждат годишните си профилактични прегледи, припомни той.

Пакетът за профилактика се разширява в посока по-често изследване, например при риск от рак на гърдата, от рак на маточната шийка при жените, рак на простатата, колоректалния рак.

„Ако това досега се случваше на всеки две години, сега може да се провеждат тези изследвания всяка година, така че да бъде много по-сензитивен подходът и човек още при първите симптоми на даден проблем да получи съответното насочване за лечение и за справяне с проблема“, каза заместник-министърът.

„Правим всичко по силите си да убедим хората, че е в техен интерес да проведат такъв профилактичен преглед. Той включва много полезни изследвания, съобразени с възрастта на конкретния мъж или жена, които могат да направят тази коренна промяна в това хората не просто да чакат да се разболеят и след това да бъдат лекувани, а да предотвратяват заболяванията“, обясни зам.-министърът.

Той е категоричен, че това е начинът да се повлияе и на средната продължителност на живота, която е най-ниската в Европейския съюз.

Здравното министерство ще следи за качеството на профилактичните прегледи. Предприети са мерки, така че общопрактикуващите лекари да бъдат много по-прецизни и по-активни, много по-заинтересовани да провеждат качествени профилактични прегледи. Заложено е допълнително финансиране за личните лекари при постигането на целения резултат, посочи Околийски. По думите му това се случва за първи път мащабно.

Целта е да няма нито един профилактичен преглед, който да е проформа, ако това се е случвало до момента, уточни Околийски. Той подчерта, че този процес е двустранен и пациентите трябва да изискват от техните общопрактикуващи лекари качество на прегледа, а ако не получат подобен тип разбиране, Околийски съветва за смяна на лекаря или да подадат сигнал към регионалните здравни инспекции.

„В момента в Министерство на здравеопазването създаваме профилактичен календар, който е алгоритъм, за това по активен начин общопрактикуващите лекари да контактуват с техните за пациенти … да насрочват тези прегледи, като се съобразят с техните предпочитания, работно време и т.н., така че наистина те да бъдат проведени по един ефективен начин“, каза още Околийски.

Обсъждат се и стимули за общопрактикуващите лекари и специалисти да провеждат профилактични прегледи на хора в отдалечени и труднодостъпни райони, като достъпът да бъде максимално улеснен.

За него най-важното е да се пресече тенденцията за изключително нездравословния начин на живот на българите.

„И при жените, и при мъжете наблюдаваме много високи нива на употреба на тютюневи изделия…Липсата на всякакъв вид спорт, движение, ефективен начин на живот. От това се пораждат и тези разлики в продължителността на живота, особено при мъжете. При мъжете по време на COVID пандемията паднахме под 70 години, докато в Западна Европа средната продължителност на живота при мъжете е почти с 10 години повече, тоест човек след пенсионирането си има много голям прозорец от това да живее с добро качество на живот. Докато в България този период се скъсява неимоверно и това не е вследствие на липсата на лечение“, каза зам.-министърът.