Пукнатините на кредитния пазар започват да се разширяват

Големият спад на държавните облигации през 2023 г. достига точката, в която банкери и инвеститори нервно се гледат едни други и се чудят кога още нещо ще се счупи.

Това е разбираемо, пише FT. Плавният спад на цените на държавния дълг се превърна в порой през последните три седмици, което унищожи стойността на много портфейли от облигации. Референтната доходност от 10-годишните съкровищни облигации на САЩ надхвърли 5 процента в понеделник за първи път от 2007 г. насам.

Като се има предвид мащабът на този ход, естествено е да се чудим дали в тази бъркотия не бълбука нещо лошо, особено като се има предвид, че споменът за кратката, остра криза в Обединеното кралство миналата година все още е пресен.

„Растящата доходност от облигациите в глобален план, водена от САЩ, поражда страхове, че „нещо“ скоро ще се счупи“, пише Давиде Онелия от TS Lombard. „Широк набор от индикатори за стрес показват, че ходовете са организирани и пазарите са по-малко нервни, отколкото когато избухна кризата в Обединеното кралство“, допълва той.

Той допълва, че волатилността е повишена, но не е екстремна и сравнително добре се понася от американските пазари. Настроението е по-скоро на спокойно примирение, отколкото на паника. Въпреки това, ако слушате внимателно, можете да чуете слабото звънене на алармите на пазарите на корпоративни дългове, посочва се в анализа.

Икономистите предупреждават от месеци, че в един момент покачването на доходността от облигациите и съответното покачване на разходите по заемите за всички – от домакинствата, през бизнеса, до правителствата, ще започне да „хапе“. Тази неудобна реалност на средата на по-високи лихви за по-продължително време вече се вижда отлично.

Издаването на държавни облигации от нововъзникващите пазари се срина до около 2 млрд. долара този месец, според данни на JPMorgan. Доходността по облигациите на тези икономики от началото на годината е „комфортно двуцифрена“.

Компаниите също се притесняват от прекомерните разходи за заеми и през октомври беше отчетено най-слабото издаване на корпоративни дългове в САЩ от повече от десетилетие.

Дългът, който вече е набран, също започва да скърца. Рейтинговата агенция Standard & Poor’s отбеляза този месец, че глобалният брой неизпълнения на корпоративни облигации е нараснал до 118 през септември – почти двойно повече от общия брой към този момент през 2022 г. и доста над обичайната средна стойност за това време на годината (101). Общият брой за Европа е вторият най-висок от 2008 г., победен само от 2020 г., която беше мрачна заради затварянията покрай пандемията.

S&P посочи, че повече от половината неизпълнения в световен мащаб през септември са така наречените борси в затруднено положение, където нестабилни компании изкупуват обратно собствените си облигации на ниски цени. Пол Уотърс, ръководител европейски кредитни проучвания в агенцията, казва, че когато това се прави от слаби компании и с някакъв елемент на неспазване на обещанията, които са дали на кредиторите, това е сигнал за бедствие.

Много от тези компании работят при неустойчиви капиталови структури, посочва той. Те може да са предположили например, че могат да продължат да връщат дълга си на достъпни цени. По-високите разходи за финансиране и по-слабата икономика, особено в Европа, поставят тези модели под непоносимо напрежение. В резултат на това „компаниите се опитват да изкупят дълг и да си купят малко повече време“, допълва той.

Това не е първото подобно предупреждение на S&P. Още през юни компанията посочи нарастването от 2008 г. насам на селективните неизпълнения, при които една компания няма да изплати една от своите облигации например, но ще продължи да плаща по други. Селективните неизпълнения представляват около половината от общия брой неизпълнения тази година – по-нисък дял в сравнение с 2022 г., но все още доста над 25-те процента от 2008 г.

Това е тревожно, защото компаниите може да се хлъзнат по наклона и да повтарят практиката. Компаниите, които поемат по този път, имат 35 процента шанс да изпаднат в неизпълнение отново в рамките на две години, изчислява компанията.

Татяна Грейл Кастро, съръководител публични пазари във фокусираната върху кредитите инвестиционна фирма Muzinich, също подчертава нарастването на трансакциите за преструктуриране или удължаване на дълговете.

Компаниите казват на инвеститори като нея, че се затрудняват да върнат дълга си, както и че не са в състояние да заемат заради по-високите лихви. Вместо това те се опитват да постигнат споразумения за изместване на падежа на непогасените облигации по-напред в бъдещето.

„Каква е моята алтернатива?“ тя попита. Ако тя откаже, компанията може да влезе в твърд фалит и инвеститорът да си върне до около 30 цента за долар. Ако инвеститорът се съгласи, може да се надява облигациите да запазят стойността си от, да речем, 80 цента за долар и да има някакъв шанс да доизплатят останалото.

Цялото това напрежение не завършва непременно като катастрофа за притежателите на корпоративни облигации, защото те разчитат на две неща: основните пазари на държавен дълг и допълнителната доходност за фирмения риск. Ако икономическият спад наистина настъпи в достатъчно голям мащаб и доведе до повече неизпълнения, цените на държавните облигации на теория би трябвало да се покачат, така че възвръщаемостта да се поддържа дори ако кредитният спред се раздуе.

Все пак, в известен смисъл, всичките спекулации около това какво ще се счупи е неуместно. Стресът вече е налице.