Слабостта на еврото разкрива притесненията за икономиката на еврозоната

Динамиката при еврото след последното увеличение на лихвените проценти от Европейската централна банка (ЕЦБ) ни казва много за това как инвеститорите гледат на света.

Фокусираната върху инфлацията централна банка на еврозоната повиши лихвените проценти по депозитите с четвърт пункт до 4 процента – рекордно високо ниво, откакто единната валута съществува, пише FT.

Според изчисленията на Deutsche Bank този цикъл на повишаване на лихвените проценти се откроява в исторически план. „Ако се върнете назад преди формирането на ЕЦБ и погледнете предишни епизоди на затягане на паричната политика от германската Бундесбанк, ЕЦБ е осъществила за 15 месеца съизмеримо затягане с това на Бундесбанк от 1948 г.“, пише Джим Рийд и други анализатори от банката.

На хартия това би трябвало да даде тласък на еврото. Реалността обаче е друга.

Еврото поевтиня с 0,8% спрямо долара в деня на увеличението на лихвените нива миналата седмица, като достигна тримесечно дъно от 1,06 долара за 1 евро. Това беше един от най-лошите дни за общата европейска валута през цялата година. По-сериозни спадове е имало в пет дни от 2023 г.

Губещата серия за еврото продължава девет поредни седмици. Декларираната от председателя на управителния съвет на ЕЦБ Кристина Лагард готовност за допълнителни увеличения на лихвените нива не успя да обърне тренда.

„Не е добър знак валутата да спада, след като централна банка повишава лихвите“, коментира Бас ван Гефен, старши макро стратег в Rabobank, в бележка до клиентите.

Пол Донован, главен икономист в UBS Wealth Management, описва повишаването на лихвите като „тежест“. „Тъй като повечето настоящи двигатели на инфлацията в еврозоната не са чувствителни към лихвените проценти, въздействието върху инфлацията от това повишаване на лихвените проценти е под въпрос“, коментира той.

Донован допълва, че Лагард се е опитала да се прояви като „ястреб“ на пресконференцията на ЕЦБ, но пазарите пренебрегват тона ѝ.

Някои от тези, които пряко участват в политическите решения на ЕЦБ, настояват, че има такава възможност и тази перспектива се приема сериозно от инвеститорите. Малцина са тези обаче, които наистина вярват, че ЕЦБ ще повиши още лихвените нива, особено докато икономиката на региона усеща напрежението от по-строгите политики.

Допълнителен натиск върху икономиката на еврозоната оказва въздействието на по-слабото китайско търсене върху германското производство.

Забележително е, че служителите на централната банка намалиха значително своите прогнози за растеж в еврозоната – новата прогноза за растежа тази година е за 0,7% при 0,9% при предишната прогноза. За следващата година очакванията вече са за 1% ръст на БВП при предишна прогноза за 1,5%.

Катрин Найс, главен европейски икономист в PGIM Fixed Income, посочва, че увеличението на лихвите може да предизвика бързо забавяне на икономиката и инфлация под целевата стойност в средносрочен план.

Като цяло ситуацията не насърчава бичите залози върху еврото. Френската банка BNP Paribas публикува песимистична прогноза за валутата, като посочва, че продължава да обича да използва еврото като т. нар. финансиращо средство – нещо, което продавате, за да финансирате по-възнаграждаващи и по-високодоходни залози върху други активи.

Това е етикет, който обикновено се поставя на дадена валута само ако нейните лихвени проценти са на или близки до нула, или дори по-ниски. Подобно описание на валута, подкрепена от най-високите лихвени проценти в историята, подчертава как краят на епохата на ниската инфлация е преобърнал пазарната механика.

Спъването на еврото подчертава и зейналата пропаст между възприятията на инвеститорите за САЩ и еврозоната. Най-важното е, че слабостта на еврото не е толкова ясно изразена спрямо други валути, например британският паунд или йената. Еврото спада основно спрямо долара, който продължава да поскъпва на пазарите.

Индексът DXY, който проследява стойността на долара спрямо кошница от други валути, нараства с повече от 5 процента от юли. По-добрите икономически данни за САЩ изтласкват опасенията за риск от рецесия.

Колебанието на еврото формира и още един сигнал – че инвеститорите смятат, че късметът на Европа се е изпарил. Удивителната устойчивост на икономиката на еврозоната, която подкрепи валутата и направи акциите в региона примамлив избор в началото на тази година, очевидно изчезва.

„[Валутните пазари] никога не се отнасят само до паричната политика дори ако в краткосрочен до средносрочен план лихвените проценти обикновено са най-големият двигател на обменните курсове“, коментира Кит Джукс, макро стратег в Société Générale в Лондон.

Спадът на еврото при по-ниските прогнози за растеж на ЕЦБ е нещо, което трябва да се следи. „Еврото може лесно да падне под 1,05 долара, ако скоро не получим положителни изненади от данните за реалната икономика в Европа“, казва Джукс. Да се чакат положителни изненади обаче е рискована стратегия.