Германия е скептична по отношение на ограничението на цените на руския газ

Усилията на ЕС за определяне на ценови таван за вноса на руски газ се сблъскват с блокада от страна на Германия, пише Политико.
Планът, прокарван от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и проучван от нейни служители, има за цел да ограничи паричните средства, които Русия получава за финансиране на войната си в Украйна, и да ограничи рязкото покачване на цените на газа, които предизвикват политически и икономически хаос на целия континент.
Но идеята среща съпротива от страна на най-мощната европейска икономика и исторически най-големия вносител на руски газ в ЕС.

„Оставаме скептични по отношение на въпросите, свързани с тавана на цените на газа, но като цяло сме готови за разговори в европейската рамка„, заяви говорител на германското министерство на икономиката. Един от дипломатите на ЕС разкритикува Германия като „проблем„, тъй като „им отнема толкова много време да вземат решения по въпроси като горната граница на цените„.

Миналата седмица Фон дер Лайен призова за въвеждане на ценови таван на вноса на руски газ. Оттогава служителите на ЕС подготвят варианти за въвеждане на такава мярка, които ще бъдат обсъдени от представителите на страните в сряда преди извънредната среща на министрите на енергетиката в петък.

В понеделник Франция стана поредната страна, която подкрепи плана на Брюксел. Полша иска също така да се въведе таван на цените на газа и тази мярка да бъде разширена, така че да обхване целия внос на газ в Европа, заяви полски дипломат.

Германското правителство на канцлера Олаф Шолц обаче е резервирано.

В навечерието на срещата в сряда официални лица в Берлин твърдят, че ЕС трябва да се съсредоточи върху по-малко разпалващи мерки за борба с високите цени на енергията, а именно въвеждането на извънреден данък върху свръхпечалбите от енергоносители – нещо, което бе договорено от управляващата коалиция от три партии в Берлин в неделя.

Това води до песимизъм по отношение на способността за действие без пълното участие на Германия. Резултатът от срещата в сряда „за съжаление ще бъде отрицателен„, заяви друг дипломат от ЕС.

В последния момент Йорг Кукис, главният съветник на Шолц по въпросите на ЕС, замина за Брюксел във вторник, за да обсъди въпроса с висши служители на Комисията, включително с Бьорн Зайберт, началник на кабинета на фон дер Лайен.

Основното опасение на Берлин е, че ограничаването на цената на руския газ по тръбопроводите вероятно ще предизвика ответна реакция от страна на Москва под формата на пълно спиране на газа за ЕС – сценарий, който според опасенията на Берлин ще засегне най-вече централноевропейските страни като Чешката република, Словакия и Румъния, които получават руски газ по тръбопровод през Украйна или по южния тръбопровод TurkStream.

Някои в Брюксел подкрепят това мнение: „Рискува се да се прекъснат потоците към по-малките и зависими Словакия и Чехия„, казва друг дипломат от ЕС.

Германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви в понеделник, че самата Германия вече е до голяма степен откъсната от доставките на руски газ, тъй като получава само много малки количества през Украйна след решението на „Газпром“ да спре подводния газопровод „Северен поток“ за ремонт. Хабек добави, че не вярва, че Русия ще възобнови по-големите доставки на газ за Германия.

Германски официални лица твърдят, че колебанието на Берлин да наложи таван на цените на руския газ е свързано не толкова със собствените му интереси, а по-скоро със ситуацията с доставките в региона.

Прекъсването на руските доставки ще принуди Германия да споделя газа си с други държави съгласно правилата на ЕС, като за себе си ще остави по-малко.

Въпреки това, според данните на ЕС за газовите хранилища, страни като Чехия, Словакия и Унгария имат в хранилищата си по-голям дял от газа, който ще им е необходим тази зима, отколкото Германия. Унгария, най-близкият съюзник на Русия в ЕС, също сключи неотдавнашни споразумения с Москва за увеличаване на доставките на газ.

Дори и без пълното спиране на доставките, руските доставки за ЕС рязко са намалели в сравнение с историческите нива; преди това те представляваха 40% от вноса на блока. По данни на мозъчния тръст „Брюгел“ руският газ вече представлява по-малко от 10% от вноса, а към вторник потоците са били със 78% по-ниски в сравнение със същия период на миналата година.

Това намалява риска от ответни мерки от страна на Кремъл, заяви енергийният отдел на Комисията в своето проучване на въздействието на ценовия таван: „Ако те не доставят много, защо да не рискуваме?“

Според Натали Точи, директор на италианския мозъчен тръст Istituto Affari Internazionali, разговорите за ограничаване на цените на руския газ засега нямат смисъл.

„Това е осъществимо в смисъл, че можете да го направите„, казва тя. „Въпросът е, че ще ограничите цената на количество, което на практика е нула.“