Ще продължат ли да падат цените на храните

Високите цени на храните предизвикват всеобща тревога и страх от настъпващ глад в по-бедните страни. Интересното обаче е, че се наблюдава тенденция към лек спад на световните пазари. Може ли да се каже, че ситуацията се нормализира и системата се адаптира към шоковете, на които бе подложена през последните месеци, или е временно отстъпление?

Световният индекс за цените на храните на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) през май спадна с 0,6% до 157,4%, отбелязвайки понижение втори пореден месец. Низходящият импулс е в резултат на поевтиняването на растителните масла – с 3,5%, заради по-ниските котировки на палмовото, слънчогледовото, соевото и рапичното масло, след като Индонезия отмени забраната си за износ на палмово масло.

Млечните продукти също поевтиняха с 3,5% – първи спад от 8 месеца, заради ниския интерес сред купувачите, породен от несигурността около COVID ограниченията в Китай. От началото на годината до началото на юни цената на млякото бележи ръст с 40% до около 25 долара за центнер (50 кг). Сега котировките падат и на фючърсния пазар – там млякото (с доставка през юли) е с 10% надолу (22,97 долара). Добрата реколта в Индия пък свали цената на захарта.

Индексът на ФАО за юни се очаква да се публикува на 8 юли, а анализаторите ще следят дали тенденцията ще продължи предвид смекчаването на ограниченията в Китай и сезона на жътвата в Северното полукълбо.

Индексът за зърнените храни S&P GSCI Grains Spot, следящ развитието на цените на пшеница, царевица и пр., спадна с 16,5% в за месец, макар да остава значително над равнището отпреди година. От началото на годината до пика през май, цената на пшеницата се повиши с 66% до 1278 щатски цента за бушел (около 27 кг). През последните седмици обаче котировките падат и пшеницата вече се търгува при 947 щатски цента за бушел, 1/4 под пика за май.

Според германското икономическото издание WirtschaftsWoche причината е, че загрижеността за ограничените доставки намалява. Например, очаква се горещата вълна във Франция да не е нанесла значителни щети на реколтата. Освен това Русия и ЕС изглежда засега успяват да компенсират недостига на украинска пшеница. Положителни сигнали идват и от Чикагския борд за търговия – най-старата борса за фючърси в света, където преработватели и производители търгуват със стокови фючърси, за да избегнат колебания в цените.

Макар и често критикувана, този тип търговия има и предимства – купувачите и продавачите договарят цена за определено количество суровина и получават сигурност при планирането на дейността си. Инвеститорите не купуват физическа пшеница, а малко преди изтичането на договора го продават и инвестират приходите в нов, с по-късен падеж, а фючърсните цени са индикатор за бъдещите спотови цени. Договорите с падеж през юли вървят по 943 цента за бушел, под текущата пазарна цена.

Не е изключено през следващите месеци пшеницата да се търгува на по-високи цени на фючърсния пазар, но контрактите вероятно ще останат доста под границата от 1000 щатски цента за бушел. Сходна е ситуацията и с други селскостопански стоки като овес, соя и царевица, отбелязва WirtschaftsWoche. За седмица пазарните цени паднаха с над 10%.

Засега прибирането на реколтата във водещите страни зърнопроизводители изглежда върви добре. Жътвата в САЩ започна с най-бързия темп от 2018 г. досега, при благоприятни метеорологични условия, и вече са прибрани 25% от реколтата сочат данни на най-новия доклад на министерството на земеделието. Ключово значение за тенденцията на пазара ще има това дали ще се намери решение зърното от Украйна да бъде изнесено, въпреки войната.

Специализираната анализаторска компания APK-Inform повиши миналата седмица прогнозата си за добива и износа на зърно от Украйна през сезон 2022/2023 заради по-добрата от очакваното реколта от царевица. Според експертите страната ще може да събере 52,4 млн. тона зърно през 2022 г., включително близо 18,2 млн. тона пшеница и 27,7 млн. тона царевица. Същевременно преговорите между Русия, Украйна, Турция и ООН за осигуряване на коридор за износ на около 20-25 млн. тона украинско зърно се очаква да продължат през идните дни, като е възможно да бъде постигнат напредък – Москва и Киев са гласували доверие на Анкара като посредник за създаване на координационен център в Истанбул, съобщи турският министър на националната отбрана Хулуси Акар.

Комбинацията от пазарни и геополитически фактори зад ръста на цените на храните напоследък показа, че зависят силно както от обичайните променливи като добри метеорологични условия за прибиране на реколтата и кривата на търсенето, така и от политическите решения на национално и глобално равнище – забрани и ограничения на износ, намиране на алтернативни и компромисни решения за на продоволствена сигурност или механизми за подпомагане на уязвимите страни. Световна криза с храните е неминуема.