Защо рублата е най-добре представящата се валута в света въпреки санкциите срещу Русия?

Руската рубла продължава да вдига стойността си спрямо щатския долар, въпреки международните санкции срещу Москва. Нещо повече – през тази година рублата се превърна в най-добре представящата се валута в света.

Курсът на рублата достигна 52,3 за долар в сряда, което представлява увеличение от около 1,3% спрямо предишния ден и най-силното ниво на руската валута от май 2015 година насам.

Ръстът бе отбелязан на фона на падането на рублата до 139 за долар в началото на март, когато САЩ и Европейският съюз започнаха да въвеждат безпрецедентни санкции срещу Москва в отговор на инвазията в Украйна, пише CNBC.

Зашеметяващият скок на рублата през следващите месеци се разглежда като „доказателство“ за Кремъл, че западните санкции не работят.

„Идеята беше ясна – да се смаже руската икономика.“, са думи от изявление на руския президент Владимир Путин от миналата седмица по време на годишния международен икономически форум в Санкт Петербург. „Те не успяха. Очевидно това не се случи”.

В края на февруари, след първоначалния спад на рублата и четири дни след началото на инвазията в Украйна, Русия увеличи основния се лихвен процент над два пъти. Той достигна до невероятните 20% спрямо по-ранното ниво от 9,5%. Оттогава стойността на валутата се подобри до степен, която позволи понижаване на лихвения процент до 11% в края на май.

Рублата всъщност стана толкова силна, че Централната банка на Руската федерация активно предприема мерки, за да се опита да я отслаби, опасявайки се, че това може да навреди на конкурентоспособността на руския износ.

Но какво всъщност стои зад покачването на валутата и може ли тя да остане силна?

Русия трупа рекордни приходи от петрол и газ
Причините за възхода на рублата, обобщени най-просто, са следните: високи цени на енергията, капиталов контрол и самите международни санкции.

Русия е най-големият износител на газ в света и вторият по големина износител на петрол. Кой е нейният основен клиент? Разбира се, Европейският съюз, който купува руска енергия за милиарди долари всяка седмица, като в същото време се опитва да накаже федерацията със санкции.

Това поставя ЕС в неудобно положение – сега съюзът плаща много повече пари на Русия за закупуването на петрол, газ и въглища, отколкото даде на Украйна под формата на помощи. Това доведе до натрупване на финансови резерви за Кремъл. Въпреки че много западни страни ограничиха изкупуването на руски петрол, Москва все още генерира рекордни печалби.

През първите 100 дни от войната в Украйна, Руската федерация е натрупала 98 млрд. долара печалби от износ на изкопаеми горива, сочат данни на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух, консултантска организация, базирана във Финландия. Повече от половината от тези приходи или около 60 млрд. долара, идват от ЕС.

И докато много страни от ЕС възнамеряват да намалят зависимостта си от руския внос на енергия, подобен процес може да отнеме години. През 2020 г. блокът разчиташе на Русия за 41% от вноса на газ и 36% от вноса на петрол, сочат данни на Евростат.

ЕС прие пакет от санкции през май, като частично забрани вноса на руски петрол до края на тази година, но изключение бе направено за доставяния по тръбопроводи петрол. Причината бе, че страни без излаз до големи водни басейни като Унгария нямаха достъп до алтернативни източници на петрол, които се доставят по море.

„Обменният курс на рублата, който наблюдаваме са дължи на това, че Русия печели от рекордни излишъци по текущите се сметки в чуждестранна валута.“, казва Макс Хес, сътрудник в Института за външна политика, пред CNBC. Тези приходи са предимно в долари и евро, натрупани чрез сложен механизъм за валутен суап в рубли.

„Въпреки че Русия продава по-малко на Запада в момента, тъй като Западът се насочва към прекъсване на зависимостта си от Русия, федерацията все още продава петрол и газ на рекордно високи цени. Това води до голям излишък по текущата сметка”.

Излишъкът по текущата сметка на Русия от януари до май тази година е малко над 110 млрд. долара, сочат данни на Централната банка на Русия, като това е 3,5 пъти повече спрямо същия период на миналата година.

Строг капиталов контрол
Капиталовият контрол, или решението на правителството да ограничи чуждестранна валута, излизаща от страната, изигра голяма роля. Към това се добавя и простият факт, че Русия не може да увеличи вноса си от Европа, в следствие на санкциите. Това, от своя страна означава, че харчи по-малко от парите си, купувайки стоки от другаде.

„Властите наложиха доста строг капиталов контрол веднага след влизането на санкциите в сила.“, казва Ник Стадмилър, директор „Стратегията за нововъзникващи пазари“ в ‎Medley Global Advisors, Ню Йорк. „Резултатът е, че се вливат пари от износ, докато изходящите капиталови потоци са сравнително малко. Нетният ефект от всичко това е по-силна рубла.”

Сега Русия облекчи част от капиталовия си контрол и понижи лихвения си процент в опит да отслаби рублата, тъй като по-силната валута всъщност вреди на фискалната й сметка.

Наистина ли курсът на рублата е курс на „Потьомкин“?
„Тъй като Русия е изключена от международната банкова система SWIFT и е изолирана от международна търговия с долари и евро, тя е оставена да търгува сама със себе си.“, казва Хес.

Това означава, че въпреки че Русия е натрупала огромен обем чуждестранни резерви, които укрепват нейната валута, страната не може да използва тези резерви, за да отговори на нуждите си от гледна точна на вноса заради санкциите.

Обменният курс на рублата „наистина е курс на Потьомкин, защото изпращането на пари от Русия в чужбина предвид санкциите – както срещу руски физически лица, така и срещу руски банки – е невероятно трудно, да не говорим за руския контрол върху собствения капитал.“, добавя Хес.

В политиката и икономиката Потьомкин се асоциира с твърдението, че съществуват села, за които се твърди, че са построени, за да се подкрепи илюзията за просперитет на страната по време на управлението на Екатерина Велика.

„Така че да, рублата на теория е доста силна, но това е резултат от срива на вноса и какъв е смисълът от натрупване на валутни резерви, освен да се използват за покупка на стоки от чужбина, които са необходими за икономиката ? А Русия не може да направи това”, казва Хес.

„Наистина трябва да разгледаме основните проблеми в руската икономика, включително колапса на вноса.“, добавя той. „Дори ако за рублата се казва, че има висока стойност, това ще окаже опустошително въздействие върху икономиката и качеството на живот.“

Стойността на рублата отразява ли реалната руска икономика?
Силата на рублата означава ли, че икономическите основи на Русия са здрави и са избегнали удара на санкциите? Не е съвсем така, казват анализаторите.

„Силата на рублата е свързана с излишък в общия платежен баланс, който е задвижен от външни фактори, свързани със санкции, цени на суровините и политически мерки, вместо от дългосрочни макроикономически тенденции и ключови показатели.“, посочва Темос Фиотакис, ръководител валутни проучвания в Barclays.

Министерството на икономиката на Русия заяви в средата на май, че очаква безработицата да достигне близо 7% през тази година и че връщането към нивата от 2021 г. се очаква най-рано през 2025 година.

От началото на войната в Украйна хиляди международни компании напуснаха Русия, оставяйки след себе си множество безработни руснаци.

Чуждестранните инвестиции са понесли огромен удар, а само за първите пет седмици от войната броят на хората, живеещи в бедност, се е удвоил, сочат данни на Федералната служба за държавна статистика.

„Руската рубла вече не е индикатор за здравето на икономиката“, добавя Хес. „Докато рублата отбелязва ръст благодарение на намесата на Кремъл, невниманието на правителството към благосъстоянието на Русия продължава“.

Дори руският статистически институт, известен с манипулирането на цифри за постигане на целите на Кремъл, призна, че броят на руснаците, живеещи в бедност, се е увеличил от 12 млн. на 21 млн. души през първото тримесечие на 2022 година.

Що се отнася до това дали силата на рублата може да се запази, Фиотакис смята, че това е доста несигурно и зависи от развитието на геополитиката и коригирането на политиките спрямо този процес.