БАН: Задълбочаване на войната в Украйна ще доведе до икономически застой и по-голяма безработица в България

Стагфлация (застой на развитието плюс увеличаващи се безработица и инфлация т.е. поскъпване) може да скове българската икономика, ако войната в Украйна се задълбочи, а приемането на еврото през 2024 година продължава да изглежда амбициозна цел. Това посочват икономистите от Българската академия на науките в годишния си доклад за икономическото развитие на България, публикуван на сайта на институцията.

Според доклада, икономиката на страната може да стагнира през тази година, като стагфлацията, която се характеризира с покачване на цените, бавен икономически растеж и нарастване на безработицата, е напълно възможен сценарий.

„Голяма е вероятността българската икономика да стагнира през 2022 година. Стагфлацията е напълно възможен сценарий, ако военният конфликт в Украйна продължи, защото постоянното поскъпване на горивата ще прави едновременно цените високи и производството неконкурентоспособно поради растящите производствени разходи“, пише в доклада.

Прогнозата на икономистите на БАН съвпада с очакванията на международната рейтингова агенция Standard & Poor’s, която в последния си редовен доклад за България също посочи, че стагфлация може да удари страната ни през тази година.

Очакванията на бизнеса у нас също са в посока на понижаване на икономическия растеж, влошаване на бизнес средата при по-ниски реални фирмени приходи и растящи разходи, посочват от БАН.

Според доклада, не само българската, но и европейската икономика се намира в опасност от стагфлация, като причините са сходни с факторите, които могат да окажат влияние у нас.

Приемане на еврото през 2024 година е амбициозна цел

Високата инфлация в съчетание с неблагоприятните перспективи пред бюджетните показатели „силно ще затруднят“ приемането на еврото през 2024 година, става ясно от доклада.

Предвид сложната геоикономическа и геостратегическа обстановка в света през 2022 г., очакванията за България са реалния растеж на БВП да намалее до около 2% и до 2024 г. плавно да се възстановява до средните равнища преди пандемията, смятат икономистите на БАН.

Очакванията са бюджетният дефицит в края на 2022 г. да възлезе на -5% от БВП и постепенно да се свива до 3% от БВП до 2024 година. При подобно развитие на бюджетните показатели, присъединяването на страната към еврозоната през 2024 г. изглежда силно затруднено при запазване на сегашните параметри на Маастрихтските критерии, се казва в доклада.

Измерената инфлация през първите месеци на т.г. надвишава значително средната в ЕС и еврозоната, което поставя под риск в средносрочна перспектива изпълнението на критерия за ценова стабилност за присъединяването ни към еврозоната в сегашния му вид и провокира по-висок вътрешен инфлационен растеж у нас.

Според икономистите на БАН, инфлацията за целия прогнозен период ще бъде по-висока от обичайната през последните години, като прогнозата е да e особено висока – близо 14% на средногодишна база, през 2022 година.

Вътрешни фактори за високата инфлация

Увеличаването на цените на тока, както за бизнеса, така и за потребителите са един от основните фактори за ускорената инфлация. Според БАН има две причини за скока на електронергията у нас.

„Едната е излизането на българските електроразпределителни дружества на свободния електрически пазар, а другата е структурният дисбаланс в българската енергетика.“, пише в доклада.

Според документа, причините за ускорената инфлация у нас не са само външни фактори, но и вътрешни. Сред тях попада фискалната експанзия на управляващите по линията на високите социални разходи. Друг фактор, който създава условия за нарастване на инфлацията, е увеличението на средните брутни работни заплати в публичния и частния сектор, съответно с 15% и 14%.

„Сред изброените вътрешни причини за по-високата инфлация в България, през 2022 г. трябва да се добави и вероятната спекула с цените на горивата и стоките от малката кошница, която се реализира вследствие на слабоконкурентния български пазар, позволяващ картелно и донякъде монополно повишаване на цените на стоките от първа необходимост“, пише в доклада.

„Задържащата се икономическа несигурност поради военния конфликт в Украйна създава процес на ценово презастраховане в търговските контрагенти и те, като предпазна мярка, увеличават допълнително цените на стоките, което отчасти обяснява по-високата инфлация в България спрямо ЕС и еврозоната“, посочват икономистите на БАН. Според данните на Евростат, България е пета по най-висока инфлация в ЕС.

Високи социални разходи

Заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономическия растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация в страната, докато безработицата се очаква леко да нарасне т.г., а впоследствие да спадне до обичайните си равнища от около 5% при преодоляване на процесите на стагфлация в икономиката.

Над 25% от БВП през 2021 г. са изразходени от правителството за социални разходи, работни заплати и осигурителни вноски в бюджетния сектор, докато капиталовите разходи спадат с 24% на годишна база, което показва силно ограничено влияние на правителствените инвестиции върху реалната икономика.

В краткосрочен план, директното отпускане на обезщетения и социални помощи поддържат покупателната способност на домакинствата, но нямат капацитета за динамизиране на вътрешното търсене и осигуряване на бюджетни приходи, смятат икономистите на БАН. Според тях антиинфлационни мерки, базирани предимно на компенсиране на загубата на покупателна способност поради по-високите цени, а не толкова на развиване на производствен капацитет за осигуряване на по-високи доходи, биха довели до макроикономическа нестабилност със сериозни последици и за фискалната устойчивост на страната, пише в доклада.

Икономистите прогнозират, че бюджетните приходи до 2024 г. ще се запазят около 39% от БВП следствие на растящата инфлация и предприетите дискреционни мерки в областта на социалната и доходната политика, осигуряващи по-високи постъпления по данъците върху доходите и социалните осигуровки. Предвид текущите параметри и евентуалната актуализация на бюджета в средата на годината, много е вероятно делът на разходите по консолидираната фискална програма да достигне почти 50% от БВП през 2022 г., смятат икономистите на БАН.

Междувременно премиерът Кирил Петков проведе среща с представители на Световната банка. Съгласно прессъобщение на Министерския съвет, на тази среща в детайли са били обсъдени възможностите България да удвои и задържи високите си темпове на растеж през следващите 15 години, за да достигне бързо до средноевропейските нива на доходи. Това обаче изисква: дълбоки структурни реформи, които да повишават потенциала за растеж; засилване на интеграцията на уязвимите групи и преход към зелена и цифрова икономика.

В рамките на дискусията са посочени четири приоритетни области на сътрудничество, които биха могли да отключат потенциала за икономически ръст на България. Става сума за надграждане на институциите и подобряване на доброто управление; повишаване на производителността на труда, уменията и пригодността за работа за всички; укрепване на публичните разходи с цел подобряване на предоставянето на услуги и повишаване на устойчивостта на модела на растеж.