Приемането на еврото ще ни донесе европейски заплати, смята бивш зам.-министър

Намаляване на инфлацията в България до ниските нива в еврозоната и доближаване на доходите у нас с тези в Европа са ключовите дългосрочни ползи от приемането на еврото в страната. От абсолютно всички гледни точки присъединяването на България към еврозоната ще действа като антикризисна мярка. Това коментира пред Bloomberg TV Bulgaria Красимир Катев, управляващ партньор в „Делта кепитъл инвестмънтс“ и бивш зам.-министър на финансите.

„Има геополитическа необходимост присъединяването към еврозоната да бъде изведено като национален приоритет. Трезвомислещите хора у нас трябва да са наясно, че в тази геополитическа среда на несигурност и заплаха от изток и войната в Украйна да принадлежиш към клуба на богатите е пълноценно и възприемането на тяхната валута е много силен знак“, посочи Катев.

Подготвяйки се за въвеждането на еврото, правителството вече увеличава заплати в сектори като здравеопазването, тъй като се стреми доходите у нас да догонят европейските и да достигнем на средните заплати за ЕС, смята Катев. България остава на дъното по този показател. В последните 10 години доходите у нас нарастват много по-бързо, отколкото производителността на труда, припомни финансистът.

Според него приемането на еврото може да послужи като допълнителна антикризисна мярка в предстоящите по-тежки времена за икономиката. Влизането в еврозоната неминуемо ще повиши кредитния рейтинг на България и ще ѝ осигури достъп до спасителните линии на ЕЦБ по време на кризи, добави той и категорично потвърди, че присъединяването към общата валута ще се случи при настоящия фиксиран курс лев/евро.

Предизвикателствата

Най-проблематично за България е дали ще може да изпълни инфлационните критерии, но може да действа по подобие на Хърватия и да поиска изключение от тях, каза Катев, като предвиди едноцифрено ниво на инфлацията в страната до края на годината.

„Хърватия се присъединява една година преди нас – много умело успяха да вземат изключение от инфлационния критерий… Притеснява ме следващата година – в еврозоната се очаква драстичен спад на инфлацията до около 3.5% и се съмнявам дали ще можем да покрием инфлационния критерий. Би бил много удачен ход да поискаме изключение заради войната и еднократни фактори. Трябва със сигурност да знаем, че приемането на еврото от 1 януари 2024 г. ще стане факт – и това ще бъде една допълнителна антикризисна мярка.“, обясни финансистът. 

Катев не е чул „смислени и логични аргументи за това, че не трябва да бързаме и трябва да отлагаме“ присъединяването ни към еврото. „Единственият що-годе смислен аргумент, който съм чувал против въвеждането на еврото, е, че в първата година ще има еднократно завишена инфлация. Статистиката това го опровергава категорично“, твърди той пред БНР.

Финансистът не очаква сериозен ръст на инфлацията след приемането на еврото и даде за пример балтийските страни, които като България са отворени икономики с валутни бордове, там ефектът от инфлацията след влизането им в еврозоната е бил само 0,3 – 0,4%. Еврозоната поддържа сравнително ниска инфлация през последните десетилетия, дори и в момента тя е по-ниска от тази в САЩ, въпреки войната в Украйна и високите цени на енергоносителите. Присъединяването на България към еврозоната ще донесе стабилна ниска инфлация в дългосрочен план, убеден е той.

Правителството може успешно да се възползва от ситуацията със сравнително добрата доходност на дълга на страната като емитира нов външен дълг в евро и долари по-късно през годината. „Рисковата премия, която България плаща над германските държавни ценни книжа, е около 80 базисни пункта, което е доста прилично – при Италия същата премия вече е около 2%“, посочи бившият зам.-министър на финасите. Това се дължи на факта, че страната ни все още е с нисък държавен дълг – около 25% от БВП, а разполага и с 10 млрд. лева фискален резерв.

Катев определи макроикономическата ситуация в страната като „много стабилна“, а фискалната политика на правителството – като „по-скоро разумна“, въпреки критиките за увеличен дефицит от около 5% заради закъснелите помощи за бизнеса за справяне с последиците от пандемията.

Средствата вероятно ще се използват и за краткосрочни мерки като социални разходи, така и за дългосрочни инфраструктурни проекти с постепенно увеличение на инвестициите в последните, каза Катев, цитирайки последната средносрочна прогноза на Министерството на финансите. „Управляващите залагат, че ще могат прозрачно, бързо и ефективно да усвоят средства и по Плана за възстановяване, и чрез прозрачни инвестиции в инфраструктурата да стимулират допълнително икономическия растеж.“, посочи той.