Петков пред „Ню Йорк Таймс“: Щом най-бедната държава в ЕС се изправи срещу Путин, значи всеки може

„Щом най-зависимата от Русия държава, която е и с най-ниско БВП в ЕС на глава от населението, може да се изправи срещу Путин – значи всеки може“, каза премиерът Кирил Петков пред „Ню Йорк Таймс“.

Американското издание публикува на 11 май обширен материал за отношенията между София и Москва в контекста на войната в Украйна. Статията е дело на Андрю Хигинс – водещият кореспондент за Централна и Източна Европа, и Боряна Джамбазова.

Петков вчера се завърна от посещение в САЩ, където е договорил доставки на втечнен природен газ на цени, под тези на „Газпром“.

Според българския министър-председател Русия е допуснала сериозна грешка, като е превърнала България в „тест за способността си да нанесе икономически щети и да промени правителствената политика, която е в подкрепа на Украйна“. Коментарът му е вследствие на спрените доставки на синьо гориво от руския гигант „Газпром“ през април.

„Ню Йорк Таймс“ цитира думите на премиера, че България трябва да разчита на микс от алтернативни източници на енергия с помощ от ЕС и САЩ. Във Вашингтон вицепрезидентът на Щатите Камала Харис обеща на Петков „солидарност след опита на Русия да използва газа като оръжие“.

Цитиран е и финансовият министър Асен Василев, който обяви, че така или иначе договорът с „Газпром“ изтичаше в края на 2022 г. и България е започнала план за снабдяване с допълнителни количества от Азербайджан, както и през терминалите за втечнен газ в Гърция. „Очевидно е, че „Газпром“ за нас е вече минало“, каза вицепремиерът.

Авторите на материала наричат България и Русия „най-добри приятели в миналото“ и се връщат назад до събитията на вр. Шипка на 3 март, когато симпатизанти на „Възраждане“ развяваха руски знамена, а правителството реши да експулсира двама руски дипломати заради шпионаж. В следващите седмици България – страна, която Москва смяташе за най-страстния и сигурен приятел в Европа – се присъедини към тежките икономически санкции на ЕС срещу Русия. Предложи да поправя повредени военни хеликоптери и танкове на Украйна и изгони още руски дипломати, пише NYT.

„Традиционно, Русия винаги е имала голямо влияние тук, но ние доста ги изненадахме“, заявява Кирил Петков. „Те не разбират какво се случи“.

Захладняващите отношения между България и Русия – въпреки историческата символика на връзката им – показва нагледно колко много извън сценария е излязла руската инвазия в Украйна, и то не само на фронта. Москва, разгневена от „наглостта“ на своя „непокорен приятел“, миналия месец внезапно спря доставките на природен газ за България от „Газпром“, превръщайки някогашния си балкански съюзник в първата страна (б.а. – заедно с Полша), която става мишена на енергийното оръжие на Кремъл.

Петков смята, че Русия създава ситуация, в която „цените на енергията ще скочат рязко и правителството ще падне“. Добавя, че Москва е усилила атаките и е опитала „да изкара кабинета извън релси“ чрез кибератаките срещу сървърите на „Български пощи“.

От разрива между Русия и България вече става ясно, че колебливият напредък на Кремъл на бойното поле в Украйна е съпроводен от неуспехи на дипломатическия фронт, които Москва сама предизвиква. Тя успя да задържи Китай на своя страна и да събере подкрепа в Африка и някои части на Латинска Америка, но на други места по света демонстрира поразителна способност да губи приятели и да отчуждава хора, пише „Ню Йорк Таймс“.

Изданието дава пример с външния министър Сергей Лавров, който разгневи Израел с твърдението, че Адолф Хитлер е имал „еврейска кръв“ и че „най-запалените антисемити обикновено са евреи“. Наложи се Владимир Путин лично да се извинява на Израел.

Кремъл се справя също толкова зле на дипломатическия фронт и в България. Посланик Елеонора Митрофанова нарече българите „евроатлантически подлоги“ и сравни инвазията в Украйна с освобождението на България от Османската империя. Така влезе в конфликт с Петков, който я обвини, че „не действа като дипломат, а като пропагандна машина“.

„В миналото Русия освободи България, сега е време да освободи Донецк и Луганск“, каза Митрофанова през март. Според Даниела Колева – историк в Софийския университет – сравнението „предизвика вълна от възмущение, като представи едностранчив поглед върху историята. Той, подобно на омаловажаването от страна на Путин на историята на Украйна и нейното право на съществуване, изопачава минали събития в услуга на една неумела пропаганда“.

Американското издание прави сравнение с отношението към руския посланик в Полша, който бе залят от граждани с червена боя, докато поднасяше венци във Варшава за Деня на победата.

У нас обществените проучвания все още показват силна симпатия към Русия в сравнение с другите европейски страни. Все пак изследване на БНТ през март показа, че над 60% от гражданите подкрепят по-тежки санкции срещу Путин. Одобрението спрямо руския президент е спаднало наполовина след началото на войната, но той още има доста поддръжници в България въпреки агресията в Украйна.

„Ню Йорк Таймс“ цитира лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който казва, че повечето българи подкрепяли Русия, но били игнорирани от правителството. Според него кабинетът на