Асен Василев вдига драстично цените на концесиите за добив на злато и мед

Вицепремиерът Асен Василев предлага драстично повишаване на концесионните такси за добив на полезни изкопаеми, тъй като в момента те носят твърди ниски приходи на бюджета. Това става ясно от проект на постановление на Министерски съвет, с което трябва да се приеме нова наредба за определяне на концесионните плащания за подземните богатства.

Василев смята, че държавата не получава достатъчно приходи от големите инвеститори, които печелят концесиите за подземните богатства у нас. През 2021 г. в хазната са влезли 114,6 млн. лева от концесионни такси, като близо половината от тях – 52,6 млн. лева – са от добив на метали.

Още като служебен министър на финансите той твърдеше, че бюджетните приходи от концесионни такси са твърде ниски, а канадският инвеститор „Дънди Прешъс“ трябва да плаща повече на държавата за добива на злато. Според Василев компанията изнася на година суровина, която съдържа около 12 200 кг злато на стойност 740 млн. долара. В същото време плаща на хазната концесионна такса от едва 26 млн. лв. или около 1%.

Най-голям е скокът при металите

Най-сериозно се увеличават именно таксите за добив на метали – например мед, злато, сребро. В момента концесионното плащане е от 0.8% до 4%, а се предлага занапред то да се повиши в границите от 4% до 12%. Запазва се принципът с този процент да се облагат нетните приходи от продажба на добиваните природни богатства, което според МФ е справедливо както за държавата, така и за концесионера.

„При прилагане на този принцип държавното вземане нараства с повишаване на рентабилността, като максималният процентен размер на концесионното плащане е 12% при рентабилност 50 на сто и над нея. По този начин държавата ще получава повече приходи при експлоатацията на рентабилни находища на подземни богатства“, пише в мотивите.

За металите се предвижда още въвеждане на минимално концесионно възнаграждение, когато не се осъществява добив. Минимумът не може да е по-нисък от стойността, определена на базата на 50% от предвидения средногодишен добив. За т. нар. индустриални минерали (например кварцови пясъци) предложението е концесионните такси да се повишат двойно – 8% от базата за изчисляване на плащането.

За добива на строителни материали също се предлага двукратен скок на таксата – от 7% на 14% от базата за изчисляване на концесионното плащане, а на скалнооблицовъчни материали – от 4% на 8%. Базата за определяне на минималния размер на дължимото годишно концесионно плащане се променя от 30% на 50% от средногодишния добив за срока на концесията. За добива на нефт и природен газ процентът на концесионното плащане също се предлага да се увеличи два пъти. Двоен е вероятният скок и за добива на твърди горива (въглища, кокс, биомаса).

Новите такси няма да важат за действащите концесионни договори освен ако не бъде подписано допълнително споразумение за тяхното измемение с всеки отделен концесионер.

Към 1 март 2022 г. в България действат 528 договора за добив на подземни богатства. Най-много са тези за строителни материали – 325 броя. Контрактите за добив на метали са 21, за нефт и газ – 18, а за твърди горива – 15, по данни на Министерството на финансите.

През последните 4 години държавата печели най-много от концесионни такси за добив на метали – между 33 и 53 млн. лв. годишно. Общо постъпленията от концесиите на полезни изкопаеми през 2021 г. са на стойност 114.6 млн. лв. Отделно, засегнатите общини са получили още 45.7 млн. лв.