70% от преподавателите във ВУЗ-ове са без ценз:

До 70% от преподавателите в някои университети не отговарят на минималните изисквания, заложени в Закона за развитие на академичния състав. Това обяви министърът на образованието и науката акад. Николай Денков в интервю за БНР.

Министерството на образованието и науката (МОН) предлага актуализирани минимални национални изисквания за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации. Освен това МОН разработи общ подход за академично израстване на преподавателите в университетите и тяхната периодична оценка (атестация). Той се основава на единни критерии, съобразени със спецификите на професионалните направления и научните области. Това предвиждат два пакета от промени в подзаконови нормативни актове, публикувани за обществено обсъждане до 30 май 2022 г.

Новите минимални изисквания са изготвени по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности в деветте области на висше образование и съответстващите им професионални направления. Те обвързват постиженията на кандидатите с възможностите за тяхното академично израстване.

Критериите в таблиците с наукометрични показатели са разпределени в три групи. В първата група са научните постижения и постиженията в художествено-творческата или спортната дейност в зависимост от конкретното професионално направление, както и отзвукът на тези постижения в научната литература.

Показателите отчитат брой научни публикации, включени в базите данни Web of Science и/или Scopus, монографии, дисертации, научни публикации в специфични за даденото направление бази данни, цитирания и т.н. Минималният брой точки, необходим в тази група, е по-висок за научните организации, отколкото за университетите.

Показателите от втората група са свързани с възпроизводството на научния състав и включват научно ръководство, изготвяне на учебни помагала за студенти и обучение извън учебния план. Тук от значение е дали ученият е ръководил успешно защитили докторанти, дипломанти, постдокторанти, дали е публикувал учебник или помагало, дали има лекции в чужбина или водени курсове и др. Минималният брой точки, необходим в тази група показатели, е по-висок за висшите училища, отколкото за научните организации.

Показателите от първите две групи са в голяма степен общи за всички професионални направления. В третата група са показателите, свързани с приложението на научните знания, които са специфични за отделните професионални направления. Тук са от значение получените средства от научни и иновационни проекти или по програмата „Еразъм“, ръководството на и участието в такива проекти, наличието на научно-популярни публикации, участието в изготвяне на стратегически документи, в квалификация на учители и др.

Обща методика за атестиране на преподаватели

Въвежда се обща методика за атестиране на преподавателите във всички държавни висши училища. Тя е изготвена в съответствие с целите, заложени в Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2021 – 2030 г. Нейната задача е да осигури висока квалификация на целия академичен състав, като стимулира постоянното актуализиране на знанията, уменията и компетентностите му.

С предстоящите промени ще се регламентират нормативно общи изисквания за образователни, научни и научно-приложни резултати, които всеки преподавател трябва да постигне съобразно своето академично ниво и съгласно минималните критерии за академично израстване в съответното професионално направление.

Възприемането на подобен подход ще повиши мотивацията на преподавателите и ще създаде допълнителен стимул за млади учени, които са готови да работят интензивно през целия си професионален път.

Методиката включва няколко различни показателя. Един от тях е учебно- преподавателската дейност, която се измерва чрез учебната натовареност. Друг е студентското мнение, което се отчита по правила, утвърдени от Академичния съвет на съответния университет. Атестирането включва също резултатите и отзвука от научните постижения на преподавателите, участието им във възпроизводството на научния състав и приложението на научните им резултати по показатели, съобразени със спецификата на конкретните професионални направления и научни области.

Предвижда се до два месеца от влизането в сила на промените всяко висше училище да представи в МОН правилник за атестиране на академичния състав, съобразен с приетите и подробно разписани критерии, показатели и методика. Комисия към министъра на образованието и науката ще оцени правилниците и ще предложи как да се разпределят 20-те милиона лева, отпуснати за увеличение на преподавателските възнаграждения.“Има две основни системи за контрол във висшето образование, които в момента не работят особено добре. Едната е оценката на преподавателите, а другата е оценката на висшите училища. Основният проблем и в двата случая е, че тези системи в момента са много субективни, което позволява след процедури, понякога след попълване на тежки документи, накрая всички да бъдат отличници, с много малки изключения, които по-скоро потвърждават правилото както по отношение на преподавателите, така и по отношение на преподаването във висшите училища“, посочи Денков пред БНР.

По думите му основният проблем е, че системата работи така, че преподаватели оценяват по същество себе си, независимо дали става въпрос за отделен преподавател или за институции. „Резултатът е, че всички са отличници, затова основната идея е системата да бъде променена радикално и винаги анализът да започва от обективни данни, които се вземат от независими източници, така че дискусията каква е ситуацията, какво може да се подобри, започва от обективна информация, а не се базира на субективно усещане“. каза министърът на образованието.

Пет групи показатели са включени в предложената от МОН нова методика за оценка на преподавателите. Атестацията по новите правила да бъде основна и при промяната на заплащането на преподавателите.

Ще се вземе предвид и мнението на студентите, обясни пред БНР министърът на образованието. Той очаква съпротива от някои висши училища. „Ние имаме преподаватели във висшите училища, които не изпълняват минималните изисквания, заложени в Закона за развитие на академичния състав – професори, доценти. Съвсем естествено е във висшите училища, където има концентрация на такива преподаватели, в някои от висшите училища тя достига до 65-70% от такива преподаватели, съвсем естествено е, те да се чувстват застрашени от едни такива промени“, заяви Денков.

По думите му плагиатството остава голям проблем при академичната общност и за студентите ще бъде въведен специален курс, за да се избягва злоупотреба с авторско съдържание.