На кои българи държавата плаща осигуровките?

Темата с плащаните от държавата осигуровки стана актуална след като депутатите решиха бюджетът да поеме здравните осигуровки и на украинските бежанци, получили статут на временна закрила у нас. В социалните мрежи върви дебат справедливо ли е това спрямо населението на най-бедната европейска държава.

64 209 социално слаби средно на месец са били здравно осигурявани от държавата през 2021 г., според данни на Агенцията за социално подпомагане. Това са предимно хората, които получават социални помощи и помощи за отопление. За сметка на държавния бюджет се осигуряват още родители, осиновители, един от родителите, които се грижат за лице с над 50% увреждане или с трайно намалена работоспособност.

През 2020 г. бедните българи с платени от държавата осигуровки са били средно на месец с около 500 повече. Освен това държавата поема и децата, пенсионерите, студентите, администрацията, полицаите, военните, затворниците и т.н. Хората, които получават парично обезщетение за безработица, също не плащат здравноосигурителна вноска.

От Агенцията за социално подпомагане в болници за лечение са изпратени 3478 бедни, които нямат доход и лично имущество. През миналата година на тези болници за направените разходи по лечението на бедните пациенти чрез Националната здравноосигурителна каса са преведени и близо 4 млн. лева.

Държавните служители също не плащат сами осигуровките си. Всичките им вноски както за пенсия и безработица, така и за здравеопазване са за сметка на държавния бюджет. За хората на трудов договор осигуровките се плащат в съотношение 60:40 от работодателя и от работника. В резултат на това в частните фирми над 88% от разходите за труд са за заплати и около 14-15% – за осигуровки, а в държавната администрация заплатата е едва 74,78% от общите разходи за труд. Но отделно на социалното и здравното осигуряване на служителите се падат 23% от общия разход от 26 001 лв. на година.

В момента от тази привилегия се възползват 87 233 държавни служители от общо 131 812 чиновници. Останалите са назначени по трудов договор, а не са държавни служители. Данните са от последния доклад за състоянието на администрацията, приет от служебния кабинет на Стефан Янев.

Сегашното правителство обяви с идването си на власт, че ще опита да накара чиновниците да си плащат осигуровките сами. В плановете на финансовия министър Асен Василев и премиера Кирил Петков влизало това да стане от лятото. Дебатът заглъхна на фона на кризите заради поскъпването на енергоносителите, войната в Украйна и инфлацията, но първоначалният план бе с актуализацията на бюджет 2022 през юли Василев да предложи и цялостен модел за промяна на пенсионната и осигурителната система. Вероятно и задължението държавните служители да плащат осигуровките си сами – като всички останали работещи, ще залегне в новия модел, пише вестник „24 часа“.

Подобна реформа бе замислил през 2011 г. и тогавашният вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков. Той планираше държавните служители да поемат своята част от осигурителната тежест, като срещу това получат увеличение на заплатата в размер на вноските си за пенсия и здраве. Така според него щяха да се запазят доходите на чиновниците. В крайна сметка обаче се пресметна, че увеличаването на заплатите на служителите, срещу което те да започнат сами да си плащат вноските, излиза по-скъпо от запазването на системата.

Обвързват социалните помощи с линията на бедност

275 млн. лв. през 2022 г. ще отдели държавата за социални помощи. Тя плаща диференцирани помощи на хората, които не могат сами да изкарат определения за тяхната група минимален доход. Крайно бедните българи, семействата с деца, хора с увреждания са основните групи, които се подпомагат всеки месец.

Гарантираният минимален доход у нас е 75 лева. В зависимост от това дали става дума за самотни възрастни, или за деца, тази сума се умножава по определен коефициент. Така, за да получат социална помощ, хората над 75 г., които живеят сами, трябва да получават под 123,75 лв., самотните възрастни над 65 г. – под 105 лв., децата – до 68 лв. и т.н. Извън доходите има и други критерии за социални помощи – имущество, семейно положение, здравословно състояние, учебна и трудова заетост.

За 2021 г. за социални помощи са изплатени близо 99 млн. лв. Година по-рано те са били 35 милиона лева. Причината за сериозния ръст е, че през пандемията имаше специална помощ за родители на деца до 14 г., които не можеха да ходят на работа, защото градините и училищата бяха затворени. Така за семейства с едно дете размерът на помощта бе равен на минималната заплата (650 лв. за 2021 г.). А за две и повече деца тя е 150% от минималната заплата (975 лв.)

При въведени ограничения в училище или градина за срок от 6 до 10 работни дни от месеца за едно дете се взимаха 325 лв., а за две – 487,50 лв.

Помощите на социално слабите се спират за два месеца, ако откажат общественополезен труд 14 дни в месеца по половин работен ден. За децата пък санкцията влиза в сила при натрупани над 5 неизвинени отсъствия.

Според Закона за социално подпомагане обаче съществуват редица случаи, които освобождават голям кръг от хора от общественополeзен труд. Така градинки не копаят самотни родители и тези, чиито деца не са навършили 3 г., бременни и хора с увреждания. От общественополезен труд са освободени и хората, които полагат грижи за болен член на семейството или за болен роднина, тези с психични заболявания, както и обучаващите се в курсове за квалификация и преквалификация чрез бюрата по труда.

Целевите социални помощи са за заплащане на наем на общински жилища на самотни родители, самотно живеещи възрастни над 70 г. и сираци до 25 г., завършили социален учебно-професионален център.

Правителството планира да обвърже социалните помощи с линията на бедност от догодина. Обвързването с нея ще разшири и кръга на хората, които ги получават. През тази година се очаква социално подпомагане да получават 63 000 души. С обвързването на помощите с линията на бедност техният брой ще се увеличи до 115 000 през 2025 г. Разчетите показват, че за промяната през следващите 3 г. ще са нужни допълнителни над 301 млн. лв. За догодина това ще струва още 70,3 млн. лв., през 2024 г. – 105,3 млн. лв., а през 2025 г. – 125,4 млн. лв.

Основната причина за промяната е, че едно от условията за получаването на пари от Плана за възстановяване и устойчивост е социалните помощи да се обвържат с линията на бедност. Така социалните помощи трябва да станат 30% от линията на бедност през 2024 г. Такива препоръки имаше и от ЕК. Държавата ще даде над 722 млн. лв. под формата на семейни помощи за деца до края на годината. През 2021 г. детски са вземали средномесечно 321 678 семейства за 509 008 деца. Държавата им е изплатила 261 млн. лв.

Правителството планира и още една промяна – бащите да имат право на два месеца платен отпуск, който ще може да се ползва, докато детето стане на 8 г. На месец обезщетението ще е 710 лв., толкова е и майчинството през втората година. Същото право на отпуск ще имат и осиновителите. Той ще може да се ползва от бащата (осиновителя), ако вече не е ползвал прехвърлен на него от майката отпуск, каквато възможност дава Кодексът на труда.

Всяка майка да има по един допълнителен ден платен отпуск за всяко дете – това пък предвиждат промени в Кодекса на труда, внесени от „Възраждане“.

Тя ще има право на него, когато пожелае, и той не може да се компенсира с парично обезщетение освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Този отпуск вместо от майката ще може да се ползва и от бащата. И сега работничка с 2 деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а майка с 3 или повече – на 4 работни дни платен отпуск всяка година, но може да го ползва единствено ако е уредено с колективен трудов договор.