Гинка се завръща с най-големия бг соларен парк

Новоизграждащият се соларен парк на Гинка Върбакова (която стана известна покрай опита да купи бизнеса на CEZ) край пазарджишкото село Априлци ще бъде най-големият в България, съобщава Капитал.

Нейната лицензирана за работа инсталирана мощност е 58 мВт в момента, с което изпреварва досегашния първенец – парка край Караджалово с 50 мегавата мощност (реално панелите са 60 мВт, но лицензията за работа е само за 50).

По план соларната централа на Върбакова, която се развива от дружеството й Риал стейтс, трябва да достигне капацитет 150 мВт. Това вероятно ще се случи още в началото на следващата година, с което проектът ще стане един от най-големите действащи на Балканите.

Гинка оперира два малки соларни парка в същия регион от 2013 г. Те са с обща мощност 2.5 мВт и имат преференциални цени за изкупуване на енергията. Дружеството е посочило пред КЕВР, че общият размер на инвестиционните разходи за изграждане на фотоволтаичната централа е 136 млн. евро (266, 8 млн. лв.), като източниците на финансиране са в съотношение 30% (41 млн. евро) собствени средства – доста интересно откъде, но НАП не проверява, и 70% (95 млн. евро) кредити.

За осигуряване на заемното финансиране по първите етапи Риал стейтс има сключени два договора – с Обединена българска банка за 15 млн. евро (по информация на бившия изпълнителен директор на трезора всъщност става въпрос за 20 млн. евро) и с Юробанк – България (Пощенска банка), за 12, 73 млн. евро.

Освен това дружеството е обявило, че води и преговори с Черноморската банка за търговия и развитие, където няма информация да е бил сменян като бг представител бившият транспортен министър Московски, „пенсиониран” там, след като така и не се разбра истината за гибелта на малкия му син с моторна шейна, управлявана от видния политик от ГЕРБ. В сделката според Капитал могат да бъдат привлечени също близката до ДПС Търговска банка Д и други финансиращи институции. Но до момента няма подадени в КЕВР данни за сключени договори за кредити.

Според регулатора дружеството ще отчете загуба през 2021 г. в размер на 2, 5 млн. лв., а в периода 2022 – 2046 г. (до когато е прогнозният живот на панелите) ще има нарастваща нетна печалба от 321 хил. лв. за 2022 г. до 24 , 8 млн. лв. през 2046 г.