Два месеца война в Украйна: Най-важното дотук

Войната в Украйна вече навлиза в трети месец на бойни действия. Към момента не се вижда край на сраженията, в които загинаха хиляди, милиони избягаха, а градове като Мариупол вече са в руини. Изправена пред нарастващите санкции и яростната украинска съпротива, подкрепена от западните оръжия, Русия продължи с бомбардировките и започна нова офанзива на изток – в Донбас.

Ключовото във войната в Украйна досега:

24 февруари: Русия нахлу в Украйна от три фронта. Това е най-голямата атака срещу европейска държава след Втората световна война. Оттогава милиони избягаха от войната, но вече се наблюдават и много връщащи се, основно в Лвов и Киев.

Not Ukraine. This is Gaza.
Ya Allah, save the people of Gaza! #GazaUnderAttack #PalestineUnderAttack pic.twitter.com/3P8sjYDAV9

— Sumayya Afreen (@sydsafreen) April 19, 2022

 

Руският президент Владимир Путин заяви, че започва „специална военна операция“ за демилитаризиране и „денацификация“ на Украйна. Президентът на Украйна Володимир Зеленски написа в Туитър: „Русия е тръгнала по пътя на злото, но Украйна се защитава“.

More than four thousand Molotov cocktails were prepared by the residents of #Lutsk to meet the “liberators”. pic.twitter.com/KOul9uRCq3

— NEXTA (@nexta_tv) February 26, 2022

 

26 февруари: САЩ обяви пълна подкрепа на украинските сили

Джо Байдън: „Молитвите на целия свят са с народа на Украйна тази вечер, тъй като те страдат от непредизвикана и необоснована атака от страна на руските военни сили. Президентът Путин избра война, която ще донесе катастрофална загуба на живот и човешко страдание. Само Русия е отговорна за смъртта и унищожението, които тази атака ще донесе, а САЩ и нейните съюзници и партньори ще отговорят по единен и решителен начин. Светът ще държи Русия отговорна.“

More video from the attack on Gostomel pic.twitter.com/1DpKrwS0Wi

— OSINTtechnical (@Osinttechnical) February 24, 2022

 

На 28 февруари се проведоха първите преговори между двете страни, но нямаше пробив. Такъв няма и към днешна дата.

1 март: Русия удря телевизионна кула в Киев и засилва бомбардировките на Харков на североизток и други градове, което се разглежда като промяна в тактиката, тъй като надеждите на Кремъл за бързо нападение и овладяване на украинската столица започват да избледняват.

2 март: Руските сили бомбардират южното пристанище Мариупол за 14 часа и спират напускането на цивилни. Кметът на града заяви, че това е началото на блокадата на града от руската армия. Руските войски достигат центъра на черноморското пристанище Херсон и претендират за първото си превземане на голям градски център в Украйна. И досега градът е под техен контрол.

 

3 март: Русия и Украйна се споразумяват да създадат хуманитарни коридори за бягащи цивилни. Товарен кораб потъва близо до украинско пристанище часове след като друг е ударен от взрив в друго пристанище.

4 март: Руските сили превземат Запорожката атомна електроцентрала, най-голямата в Европа. НАТО отхвърли призива на Украйна за забранени за полети зони, заявявайки, че това ще ескалира конфликта.

6 март: „В Украйна текат реки от кръв и сълзи. Това не е просто военна операция, а война, която сее смърт, разрушение и мизерия“, казва папа Франциск пред тълпите на площад „Свети Петър“.

8 март: Цивилните бягат от обсадения град Суми. Това е и първият успешен хуманитарен коридор. Два милиона вече са избягали от Украйна.

9 март: Украйна обвинява Русия, че е бомбардирала родилен дом в Мариупол, заравяйки хора под развалините. По-късно Русия отрича и казва, че при пристигането на войниците ѝ болницата вече е била окупирана от украински бойци.

13 март: Русия разширява войната си дълбоко в Западна Украйна, изстрелвайки ракети по база в Лвов близо до границата с Полша, която е членка на НАТО. При нападението загинаха 35 души и бяха ранени 134, съобщи местен служител.

14 март: Руската журналистка Марина Овсяникова нахлу в държавно телевизионно студио по време на бюлетин с новини на живо, с транспарант: „НЕ НА ВОЙНАТА. Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат.“

16 март: Украйна обвинява Русия, че е бомбардирала театър в Мариупол, където се приютяват стотици цивилни. Москва отрича, но е ясно кой е виновен.

Another horrendous war crime in Mariupol. Massive Russian attack on the Drama Theater where hundreds of innocent civilians were hiding. The building is now fully ruined. Russians could not have not known this was a civilian shelter. Save Mariupol! Stop Russian war criminals! pic.twitter.com/bIQLxe7mli

— Dmytro Kuleba (@DmytroKuleba) March 16, 2022

 

29 март: Украйна предлага приемане на неутрален статут по време на преговорите в Истанбул.

30 март: Повече от 4 милиона души са избягали от Украйна

1 април: Русия обяви оттегляне на част от войските си от границата с Украйна

3-4 април: Украйна обвинява Русия във военни престъпления, след като в град Буча, който украинците си връщат след отстъплението на руснаците, на които вече им е пределно ясно, че не могат да атакуват Киев, са открити масов гроб и тела на застреляни от близко разстояние хора по улиците. Кремъл отрича отговорност и казва, че всичко е инсценировка. Пускат се безумни теории, включително как труповете били „статисти“. Но сателитни снимки и видеокадри опровергаха категорично Русия за ужаса в Буча, а от Украйна дори посочиха конкретни имена на руски военни, отговорни за клането.

8 април: Ракетна атака срещу гара в Краматорск, при която загинаха 57 души, опитващи се да избягат от задаващата се руска офанзива. Русия отново отказва да поеме отговорност и отново се появяват безумия в интернет, като например.

⚡️ The head of the #Donetsk Regional State Administration, Pavel Kyrylenko, reported shelling of the train station in #Kramatorsk.

A dozen dead were reported, the shelling was carried out from an Iskander with a cluster charge. pic.twitter.com/EVxtkbEBSi

— NEXTA (@nexta_tv) April 8, 2022

 

14 април: На флагмана на Руския черноморски флот Москва избухна експлозия и пожар, за които Украйна заяви, че са причинени от ракетен удар – две противокорабни ракети „Нептун“. Русия не призна и обяви, че корабът е потънал след експлозия с боеприпаси. САЩ обаче каза, че военният кораб е бил ударен от две украински ракети. В крайна сметка корабът потъна, Русия без да иска призна за множество загинали, но официално съобщава само за един, като дори показа членове на екипажа и капитана Антон Куприн, за който първоначално дори се появи официално съобщение от руското военно министерство, че е загинал. А Украйна обяви „Москва“ за „обект на подводното културно наследство на страната.

Russian Black Sea Fleet Prj. 712 sea rescue tug Shakhter (SB-922) alongside the Moskva pic.twitter.com/9LIkERQxLY

— OSINTtechnical (@Osinttechnical) April 18, 2022

18 април: Русия стартира атаката си срещу Източна Украйна. Започна битката за Донбас – какво предстои според възможностите на руската и украинската армия?

20 април: Повече от 5 милиона души са избягали от Украйна. Русия предаде на Украйна проект на мирно споразумение и очаква отговор. Това съобщи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Руският президентът Владимир Путин изрази увереност, че благодарение на Русия в Донбас ще настъпи мир.

21 април: Путин обявява югоизточното пристанище Мариупол за „освободено“ след близо двумесечна обсада, въпреки че стотици украински защитници още са в завода „Азовстал“. Нито Украйна, нито САЩ признаха Мариупол за изцяло превзет от Русия.

22 април: Руски генерал каза, че Москва иска да поеме пълен контрол над Южна и Източна Украйна, включително да стигне до Приднестровието в Молдова. Молдова реагира на това изявление с привикване на руския посланик.

Военни престъпления

На 14 април ОССЕ публикува много подробен доклад какво се случва в Украйна. Там са обобщени данни преди клането в Буча. Има информация както за военни престъпления от страна на руската армия, така и от страна на украинската. Много повече обаче са тези, извършени от Русия.

Санкциите, които ЕС наложи на Русия

Брюксел вече изготвя планове за шести пакет от санкции срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна, като се очаква мерките да бъдат представени на страните от Европейския съюз в началото на следващата седмица.

Новият пакет ще включва някаква форма на забрана за внос на руски петрол и може да бъде насочен срещу още руски банки, като ги изключи от международната система за разплащания SWIFT. С продължаването на войната в Украйна се увеличават исканията към лидерите на ЕС да прекъснат жизненоважния поток от приходи на Кремъл, който идва от доходоносния енергиен сектор на Русия, по-специално от износа на нефт и газ.

В предишните си пет пакета ЕС подкрепи забрана за внос на въглища и отстрани редица руски банки от SWIFT в опит да засили икономическия натиск върху Москва. Но с появата на доказателства за зверства, за които се твърди, че са извършени от руските сили в Украйна, западните правителства увеличиха военната си подкрепа за Киев и решиха да засилят санкциите срещу президента Владимир Путин и неговия режим.

Приетите санкции предвиждат забрана за внос на всички видове руски въглища в ЕС. Това засяга една четвърт от целия износ на руски въглища и възлиза на около 8 000 000 000 евро загуба на приходи за Русия годишно.

Въвежда се пълна забрана на преводите и запор на имуществото на четири руски банки, които ще бъдат напълно откъснати от финансовите пазари. Засегнатите банки представляват 23 на сто от пазарния дял в Русия.

Налага се забрана за предоставяне на Русия на услуги за крипто активи с висока стойност. Това ще допринесе за затваряне на възможни пропуски, позволяващи заобикалянето на европейските санкции, отбелязва ЕК. Въвежда се забрана за предоставяне на финансови съвети на заможни руснаци.

Предвижда се пълна забрана за работата в ЕС на руски и беларуски сухопътни превозвачи. Ще бъдат допускани изключения при превоза на земеделски и хранителни стоки, хуманитарна помощ, енергийни източници. Налага се забрана за влизане на кораби под руски флаг в пристанища на ЕС. Изключения ще се прилагат за здравни, хранителни, енергийни и хуманитарни цели.

ЕС налага допълнителни забрани за износ на стойност 10 000 000 000 евро в области, в които Русия е уязвима заради висока зависимост от европейските доставки. Даден е пример с вещества, използвани в рафинериите. Забраната обхваща износа на самолетно гориво и горивни добавки, които може да се използват от руската войска. Над вноса се налагат допълнителни забрани на стойност 5,5 милиарда евро, които обхващат цимент, каучукови изделия, дървесина, спиртни напитки (включително водка), алкохол, висококачествени морски дарове (включително хайвер).

Въвежда се пълна забрана за участие на руски граждани и организации в договори за обществени поръчки в ЕС и се допускат изключения само в краен случай. Комисията ще прекрати участието си във всички действащи споразумения за отпускане на безвъзмездни средства за руски обществени организации или свързани лица, и ще спре всички плащания по програмите „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“, „Евратом“ и „Еразъм+“. По тези програми няма да се сключват нови договори или споразумения с руски представители.

ЕК приветства добавянето на още 217 физически и 18 юридически лица към списъците на санкционираните. Това включва всички 179 членове на самообявилите се „правителства“ и „парламенти“ на Донецк и Луганск.

След 2014 г. са санкционирани общо 1091 физически и 80 юридически лица, уточнява комисията.

Големите руски банки като „Газпромбанк“ и „Сбербанк“ досега бяха изключени от санкциите, тъй като участват в енергийни трансакции. Но председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви пред германския вестник „Билд“, че новите санкции вероятно ще засегнат най-голямата руска банка – „Сбербанк“. Един от дипломатите на ЕС очаква ЕК да се насочи към всички руски банки, включително и към „Газпромбанк“.

Някои държави, като балтийските, също настояват за повече мерки за справяне с руските операции за дезинформация в шестия пакет. Брюксел вече забрани подкрепяните от Кремъл медии RT и Sputnik. По-ястребово настроените столици предложиха няколко други руски медии също да бъдат забранени в ЕС, докато други се опасяват, че подобна мярка може да се обърне срещу Запада, тъй като ходът може да бъде използван за целите на руската пропаганда.

Що се отнася до петрола, не е ясно колко бързо и всеобхватно ще бъде бъдещото постепенно спиране на вноса от Русия. Тъй като приходите от петрол и газ съставляват критичен източник на финансиране за руската военна машина, санкциите в областта на енергетиката се разглеждат като важна следваща стъпка в отговора на ЕС на инвазията. Но страни като Германия и Унгария, които разчитат на руски енергиен внос, се опитват да смекчат предложенията. Забраната на петрола вероятно ще прави разлика между различните класове руски петрол и начина им на доставка – по море или по тръбопроводи. В Брюксел се обсъжда и необходимостта от евентуални преходни периоди, които да дадат на страните от ЕС време да се подготвят за евентуално ембарго върху вноса на петрол от Русия.

Военната помощ на САЩ

По предварителни оценки на Пентагона САЩ са изпратили военна помощ на Украйна за приблизително 3,5 милиарда долара.

Публикуваните данни от 22 април показват, че САЩ са доставили на Украйна 7100 противотанкови ракетни системи Javelin и 2200 преносими зенито-ракетни системи Stinger.

От февруари насам Украйна е получила 12 000 противотанкови гранатомета, 7200 стрелкови оръжия, 300 гранатомета, 40 милиона патрона и 21 малокалибрени боеприпаси.

Освен това украинските въоръжени сили са получили от САЩ 17 хеликоптера и 3 патрулни лодки.

В рамките на новия пакет от помощи за 800 милиона долара президентът Джо Байдън обяви, че ще доставят на Украйна 121 тактически дрона Phoenix Ghost, 72 гаубици от 155-милиметровите и 144 000 снаряда.

На свой ред, украинският президент Володимир Зеленски заяви във видеообръщение, че „Украйна най-накрая получава оръжието, от което има нужда“ и се радва, че призивите на страната му са били чути.

Външно изследване: България подкрепя само на думи Украйна

Bъпpeĸи нeпpecтaннитe пyблични твъpдeния нa пpeмиepa Kиpил Πeтĸoв, чe Бългapия пoдĸpeпя oт пъpвия дeн Уĸpaйнa cpeщy pycĸaтa aгpecия, тoвa peaлнo ca caмo дyми. Дoĸaзвa гo изcлeдвaнeтo нa гepмaнcĸия Инcтитyтa зa cвeтoвнa иĸoнoмиĸa Кіеl, ĸoйтo e ĸлacиpaл дъpжaвитe oт Eвpoпa и cвeтa, дaвaщи peaлнa пoмoщ нa Уĸpaйнa, измepeнa във финaнcoвa cтoйнocт ĸaтo пpoцeнт oт бpyтния вътpeшeн пpoдyĸт (БBΠ) нa пoмaгaщaтa дъpжaвa.

Изcлeдвaнeтo пoĸaзвa, чe пoдĸpeпaтa зa Уĸpaйнa cлeд избyxвaнeтo нa вoйнaтa e paзпpeдeлeнa мнoгo нepaвнoмepнo, ĸaтo Cъeдинeнитe щaти, изтoчнoeвpoпeйcĸитe cтpaни и Beлиĸoбpитaния ce oтĸpoявaт ĸaтo ocoбeнo пoдĸpeпящи.

Ha дpyгия пoлюc e Бългapия, ĸoятo нa пpaĸтиĸa oтcъcтвa oт ĸapтaтa нa cтpaнитe, ĸoитo пoмaгaт нa Уĸpaйнa. Бългapcĸият външeн миниcтъp Teoдopa Гeнчoвcĸa ce пoxвaли, чe бългapcĸoтo пpaвитeлcтвo дoceгa e пoдĸpeпилo Уĸpaйнa c oĸoлo 370 000 лв. Kaтo ce cpaвни cпpямo БBΠ нa cтpaнaтa, тaзи пoмoщ ĸлoни ĸъм 0%. Ho вcъщнocт тoвa ca cpeдcтвa, ĸoитo пpaвитeлcтвoтo e oтпycнaлo пo линия нa мeждyнapoднитe cи инcтитyциoнaлни yчacтия. Πopaди тoвa Инcтитyт Кіеl e пocтaвил caмo нyли пpи вcичĸи видoвe дъpжaвнa пoмoщ – финaнcoвa, xyмaнитapнa и вoeннa.

Ecтoния, ĸoятo пo плoщ e нaпoлoвинa нa Бългapия, a пo нaceлeниe – близo шecт пъти пo-мaлĸa, e нaй-гoлeмият дapитeл зa Уĸpaйнa, cpaвнeнo c иĸoнoмиĸaтa ѝ. Бaлтийcĸaтa дъpжaвa е oтдeлилa 0.8% oт cвoeтo БBΠ в пoдĸpeпa нa aтaĸyвaнaтa oт Pycия дъpжaвa.

Бaзaтa дaнни e пpeднaзнaчeнa дa пoдĸpeпи диcĸycия, ocнoвaнa нa фaĸти oтнocнo пoдĸpeпaтa зa Уĸpaйнa. Oт избyxвaнeтo нa вoйнaтa oбщecтвeният дeбaт ce фoĸycиpa глaвнo въpxy мepĸитe зa нaй-eфeĸтивнo yвpeждaнe нa pycĸoтo пpaвитeлcтвo, дoĸaтo пoдĸpeпaтa зa Уĸpaйнa пoлyчaвa пo-мaлĸo внимaниe – oтчacти пopaди липcвaщи дaнни, ĸaзвa Kpиcтoф Tpeбeш, изcлeдoвaтeлcĸи диpeĸтop в Инcтитyтa и вoдeщ aвтop нa индeĸca Ukrаіnе Ѕuрроrt Тrасkеr.

„Имa изнeнaдвaщo cилни paзлиĸи, ĸaĸтo пo oтнoшeниe нa aбcoлютния paзмep нa пoдĸpeпaтa, тaĸa и ĸoгaтo ce измepвa ĸaтo пpoцeнт oт БBΠ нa cтpaнaтa дoнop“, обобщава той.

Cпopeд бaзaтa дaнни CAЩ ca нaй-гoлeмият нacтoящ пoддpъжниĸ нa Уĸpaйнa, c eĸвивaлeнт нa 7,6 милиapдa eвpo помощ oт избyxвaнeтo нa вoйнaтa (дaнни ĸъм 27 мapт 2022 г.). Bcичĸи cтpaни oт EC ca дaли oбщo 2,9 милиapдa eвpo, плюc 1,4 милиapдa eвpo oт инcтитyциитe нa EC и 2 милиapдa eвpo oт Eвpoпeйcĸaтa инвecтициoннa бaнĸa. Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo, Kaнaдa и Япoния oбeщaxa oбщa пoмoщ нa cтoйнocт 1 милиapд eвpo.

Зaбeлeжитeлнo e, чe caмo CAЩ дaвaт знaчитeлнo пoвeчe oт цeлия EC, в чиeтo нeпocpeдcтвeнo cъceдcтвo бyшyвa вoйнaтa, ĸaзвa Tpeбeш.

Kaтo дял нa пoмoщтa ĸъм иĸoнoмичecĸaтa пpoдyĸция Ecтoния e нaй-гoлeмият пoддpъжниĸ нa Уĸpaйнa, cлeдвaнa oт Πoлшa и Литвa. CAЩ ce нapeждaт нa 6-o мяcтo, a Гepмaния e нa 12-o мяcтo, бeз дa ce вĸлючвa пoмoщтa, пpeдocтaвeнa нeпpяĸo чpeз EC.

„Гeoгpaфcĸaтa близocт дo Уĸpaйнa изглeждa игpae ocнoвнa poля в aнгaжиpaнocттa нa изтoчнoeвpoпeйcĸитe cтpaни. Ho Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo cъщo ce oтĸpoявa ĸaтo пoддpъжниĸ нa Уĸpaйнa, ĸaĸтo в aбcoлютнo изpaжeниe, тaĸa и пo oтнoшeниe нa иĸoнoмичecĸaтa пpoдyĸция“, ĸaзa Tpeбeш.

Дoĸaтo диcĸycиятa в мoмeнтa ce въpти глaвнo oĸoлo плюcoвeтe и минycитe нa eнepгийнoтo eмбapгo, вaжнa aлтepнaтивa зa пoлитицитe e знaчитeлнo дa paзшиpят финaнcoвaтa и вoeннaтa пoмoщ зa Уĸpaйнa“.

Игра на санкции! Русия отвърна на света

Плащането на руския газ в рубли е неприемливо искане, което няма да бъде уважено, защото е в нарушение на сключени дългосрочни договори. Това е позицията на страните от Г-7 по повод подписания от Владимир Путин указ, с който от 1 април купуването на синьо гориво от Москва може да става само в рубли.

Подписаният от руския президент документ е насочен към страните, които Кремъл определи за „неприятелски“. Сред тях попадат всички членки на ЕС, САЩ, Канада, Япония и други.

 

„Плащането в рубли е неприемливо и ние призоваваме всички компании да не се съобразяват с исканията на Путин. Важно е дадем сигнал, че няма да бъдем изнудвани от Путин“, каза министърът на икономиката на Германия Роберт Хабек. Той добави, че са обмислени всички варианти за последици, включително спирането на руския газ за Европа.

Подобна позиция беше изразена и от канцлера Олаф Шолц, както и от френския министър на финансите Бруно льо Мер. „Ясно казах на руския президент, че нещата няма да се променят и че компаниите искат да плащат в евро и ще продължат да го правят“, каза още Шолц по време на пресконференция с австрийския си колега Карл Нехамер.

Италианското правителство съобщи, че работи по координирането на общ европейски отговор срещу решението на Путин. Министърът на екологичния преход Роберто Синголани подчерта, че Рим има достатъчно резерви, които да запасят нивата на икономическа активност в случай, че доставките от Русия бъдат спрени.

Европейската комисия направи юридически анализ и категорично заяви – плащането в рубли на руския газ е нарушение на евросанкциите срещу Русия.

Какво точно иска Путин и как ще го осъществи?

В указа на Путин е записано, че за руските доставки трябва да бъдат разкрити сметки в „Газпромбанк“ – една в твърда валута (евро, долари) и втора – в рубли. Купувачът плаща в твърда валута, а „Газпромбанк“ конвертира плащанията в другата сметка и ги преобръща в рубли по „търговски курс“ – т.е. курс, който каже Руската централна банка, с други думи Владимир Путин.

Множество руски банки бяха дефакто изключени от западната икономика и пазари след наложените тежки санкции. Все още има такива, които работят и извършват сделки.

„Както се вижда, „плащането в рубли“ всъщност е плащане във валута – а обменът в рубли се прави служебно от „Газпром“. По тази схема хем Запада ще продължи да плаща във валута, хем Русия ще може да твърди, че се плаща в рубли“, коментира икономистът Георги Ангелов в профила си във Фейсбук.

Според анализатори на „Ройтерс“ и „Асошиейтед прес“, основната цел на Путин е спирането на пропадането на руската рубла, която достигна рекордно ниски стойности след началото на войната.  „Това, което звучеше грандиозно, се превърна само в буря в чаша вода. Като я превърна в основен получател на пари за газ, Путин поставя допълнителен щит върху санкциите срещу „Газпромбанк“, казва пред Ройтерс Джак Шарпъл от Инстутута за енергийни проучвания в Оксфорд.

Руската икономика беше сериозно повлияна след налагането на тежки санкции заради войната в Украйна. Заедно с това десетки водещи западни компании напуснаха Русия и спряха да работят за руския пазар.

Кремъл разпореди различни ограничителни мерки за руските граждани и компаниите в опит да стимулира закупуването на руска валута и разплащанията с нея.

Заради високата степен на енергийна зависимост ЕС предприе мерки, с които по възможно най-бърз начин да бъдат открити варианти за диверсификация на доставките на природен газ, петрол, въглища и други енергийни ресурси.

Междувременно руското посолство в България публикува схемата, по която ще се плаща природният газ от месец май. Тя предвижда купувачите на руски газ да си открият две сметки в банката на „Газпром“ – едната в евро, а другата в рубли. Цената на газът ще се определя както и досега – в евро или долари. Купувачът ще си избира посредник, който да му купи срещу постъпилите евро – рубли през московската борса. Получените рубли ще отиват във втората сметка и ще бъдат насочени към компанията продавач. Сделката се счита за приключила когато „Газпром“ получи рублите. България по договор плаща природния газ в долари предварително месец за месец.

От май месец страната ни ще купува синьо гориво и за зареждане на хранилището в Чирен.