Кой червен хайвер е лош и опасен, не стига, че поскъпна

Много българи, особено русофили, обичат да купуват на 31 декември кутийки червен хайвер от веригите магазини за стоки от най-голямата страна в света. Освен, че забелязват поскъпването му спрямо миналата година, което ще обясним в този текст, важно е да знаят по какво се познава лошото качество и кой е опасният деликатес на зърна. Не е добре новата година да я почваме натровени, нали?! Ето на тези въпроси сме посветили нашия днешен лайфхак.

Първо обяснението за поскъпването. Глобалното затопляне е факт не само на повърхността на земята. Но и в световния океан, в това число в Тихия.  Така от по-южния Сахалин 12-те основни вида риба, която се използва за добиването на червен хайвер, мигрира към Камчатка. Освен, че това отмества към по-късни дати зреенето на деликатеса, оскъпява много транспорта – вместо с камиони, най-често с хеликоптери, с които стоката достига до преработващите предприятия, поради недостъпността по нормални пътища на далечния север.

Така стигаме до втората група въпроси. Кой червен хайвер е качествен? За да бъде свеж, качествен и да не бъде опасен, той следва моментално да се преработи. Обичайният срок е едва 20 минути. Те се броят от доставката на хайвера в предприятието, през промивката му, последвана от т.нар. „пробиване” и осоляването.

Защо то е важно? Защото спира развитието на болестотворните бактерии, да съхрани червения хайвер в най-добрия му вид и да подсили вкуса. Съдържанието нормално е до 4%.

За да няма риск за хората, се добавят още консерванти и масло. Мазнините обаче не трябва да бъдат над 1% от общото съдържание.

Много производители недоволстват от често бледия цвят на оригиналния хайвер, така че прибавят оцветители за яркост. Добре е да предпочитате стъклена опаковка, не консерва, за да не избирате най-наситените по цвят зърна – при тях е като при виното – неестествената багра означава и по-ниско качество.

Другият основен лайфхак е да не избирате хайвер с разкашкани зърна. В повечето случаи изгубената форма и превръщането на деликатеса във видима слузеста маса, неоформена добре на отделни овални късчета, говори за начален процес на разваляне. Често става въпрос за недостатъчно свежа стока, за нееднократно замразявана и размразявана, за повишено и вредно количество мазнини, добавени към нея и/или за недобро съхранение впоследствие в търговските складове и магазините.

Както там, така и в домашни условия е съществен и друг лайфхак – температурата, от която червеният хайвер се нуждае е от 4 до 6 градуса целзий. Сиреч, не е просто каприз популярното от филмите сервиране на деликатеса върху лед – важно е за доброто качество на продукта и за здравето ни – да не се натровим с него. Така че бъдете нащрек в магазина – НЕ на хайвера, сложен до касата – често така постъпват с промоционалните, или просто подреден на някоя лавица!

Има още едно правило – гаранция при избора му, което не искаме да пропуснем. Лайфхак от особена важност! Много е съществено на етикета да видим изписано името на рибата, от която е добит хайверът, който купуваме. На евтините опаковки често пропускат тази твърде съществена подробност, а често именно в нея се крие ниското качество, а оттам – повишения риск за нашето здраве от употребата на капризния деликатес. Още по-подло е, когато и на скъпи продукти задължителното изписване на названието на рибата – майка липсва. Далеч от такива!