Преговорите за кабинет продължават. Обсъжда се социалната политика

Започнаха преговорите за социалната политика между „Продължаваме промяната“ и вероятните бъдещи партньори на партията – БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.

Преговорите се водят от  Асен Василев.

От ПП  участват  още Ива Руйчева и Андрей Гюров.

Представители на БСП са бившият социален министър Емилия Масларова, Георги Гьоков, Десислава Петрова, Таня Георгиева и Катя Георгиева.

„Има такъв народ“  се представлява от Мика Зайкова, която не попадна в следващия парламент, както и Теодора Пенева, Цветан Предов.

„Демократична България“ е представена от Елисавета Белобрадова, съпредседателят на „Зелено движение“ Владислав Панев, Стоян Михайлов и Кристина Петкова.

Георги Гьоков от БСП изрази опасение дискусията да не се превърне в наддаване. Според него, ако до края на годината няма бюджет за 2022 г., с който да бъдат обезпечени политиките, присъстващите си губят времето.

Той предложи от името на лявата партия въвеждане на семейно подоходно облагане, целева подкрепа за семейства с ниски доходи, месечна субсидия от 200 квтч електроенергия до края на март за отоплителния сезон за енергийно бедни.

Сред другите искания на социалиститеса безплатни лекарства за всички деца до 14 г., безплатни детски градини и ясли.

БСП поиска и удължаване добавката от 120 лв. на пенсионерите до края на извънредното епидемично положение.

За младите семейства  левите искат да се насърчава модела на три деца в България и затова настояват  500 лв.  да се дават за първо дете, 1000 лв. -за второ и 1500 лв. – за трето. Еднократна помощ от 10 минимални работни заплати за майки студентки, както и за второ и трето дете на работещи, осигурявали се през последните 24 месеца. БСП иска инвитро процедурите да станат безплатни и  еднократна помощ от 300 лева да се дават за всички деца от 1 до 4 клас, а за тези от 1 до 12 клас безплатни учебници.

Георги Гьоков и Емилия Масларова обаче бяха прекъснати от Мика Зайкова. „Извинете, но става въпрос за бюджета на Съединените щати ли?“, попита тя.

Асен Василев обаче все пак поиска да се чуят всичките предложения на левите и изчисли, че ако те бъдат приети, ще са нужни 10 млрд. лева на година.

Георги Гьоков от БСП посочи, че от партията знаят какво трябва да се прави в социалната политика, били са единствената позитивна алтернатива на ГЕРБ, били са неотговорно и неотлъчно в комисиите, предлагали са инициативи за силно и проспериращо общество. Предложенията на БСП включват семейно подоходно облагане, реална защита на българското семейство. Целта в социалната политика на БСП е социална защита на човешкото достойнство, заяви Гьоков. Той изрази опасения в днешната дискусия да не се получи наддаване, като увери, че от БСП няма да го правят.

От думите на Гьоков стана ясно, че се обсъжда размер на минималната работна заплата от 710 лева за 2022 година. В момента майчинството е колкото минималната работна заплата, но това е записано само до края на годината. БСП иска в бюджета да има конкретни мерки за спешна енергийна целева подкрепа за семействата с ниски доходи – месечна целева субсидия от 200 киловатчаса до края на март при ясно дефинирани критерии за енергийна бедност. Нито едно семейство с ниски доходи да не бъде изключено от енергийната мрежа, като се даде възможност за разсрочено плащане на сметките, които са високи през зимния отоплителен сезон, искат от партията. Ограничаване на износа на дърва за огрев, диференцирани ставки на ДДС за храни и лекарства също са сред предложенията на БСП.

Безплатни детски градини и ясли, помощ в размер на минималната работна заплата за родителите, които са принудени да останат вкъщи по време на пандемията с децата, са сред предложенията на партията. БСП предлага еднократна помощ от 300 лв. за всички деца от първи до четвърти клас, облекчаване на данъчната и осигурителната тежест за работещи родители чрез въвеждане на 500 лв. необлагаем минимум за всяко дете.

Проблемът с бедността да не се решава с осигурителната система, а със социалната, искат от БСП. Не трябва политически да се разрешават проблемите с минималната пенсия, трябва да се доплаща до линията на бедност чрез социалната система, за да не се смачква логиката на осигурителната система, каза Емилия Масларова.

Всички плащания, които не са свързани с осигурителен принос, да се поемат от социалната система, искат от БСП. Увеличаване на тежесттта на всяка година трудов стаж след пенсионна възраст, искат още от партията. Закон за възрастните хора отново предлагат от БСП. Партията иска и увеличен размер на минималното обезщетение за безработица.

Минималната работна заплата трябва да е 50 процента от средната работна заплата, каза Мика Зайкова от „Има такъв народ“ на дискусията по тема „Труд и социални грижи“. Тя припомни, че това е заложено и в европейската директива за минималната работна заплата.

Минималната пенсия за пълен трудов стаж трябва да бъде близко до издръжката на живот в средносрочен план, а пенсиите като цяло да гарантират заместващ доход на средноевропейските нива, настояват от ИТН. Зайкова посочи, че стандартът на живот на пенсионерите драстично пада след излизането им в пенсионна възраст, България е страната с пенсии с най-нисък заместващ доход.

Партията предлага да се направи пълен анализ на двата стълба на пенсионната система, като на базата на този анализ да има цялостна пенсионна реформа. Крайно време е да се направи анализ и на категориите труд за пенсиониране, да се преосмислят, за да не изтичат средства безсмислено, каза Зайкова. ИТН предлага и премахване на таксата за вноска във втори стълб и мерки за по-гъвкаво, по-прозрачно и по-доходно управление на средствата в него. Максималният осигурителен доход трябва постепенно да расте, да е равен най-малкото на три минимални работни заплати, каза Зайкова.

Според нея това положение, в което половината пенсионери, които с различен принос са на минимална пенсия, е нетърпимо и показва, че системата ни е тотално дисбалансирана в резултат на безсмислени действия с цел да се потуши един или друг проблем. Социалното подпомагане на пенсионерите с доходи под линията на бедност трябва да бъде и през услугите в домашна среда, смятат от партията. ИТН държат на електронно управление на социалните услуги и социалните плащания.

Теодора Пенева от ИТН посочи, че партията предлага универсален принцип за подпомагане на семейства с деца. Еднократна помощ за ученици от всички класове. Потребителска помощ в размер на 24 минимални заплати за новородени и отглеждани в България деца, разсрочена в период от 7 години. Идеята е парите да се дадат на заетите родители, живеещи в България.

Механизъм за подкрепа на енергийно уязвимите потребители, официална дефиниция за енергийна бедност, искат от ИТН. Според партията в действащата наредбата доходният критерий изостава, базиран е на два пъти ГМД, което е критерий, който не може да догони увеличението на доходите и разходите на хората. От партията настояват критерият да следва процент от официалната линия на бедност, а тя ежегодно да следва методиката на Евростат. Необходимо е и да се разграничи помощта на отопление от помощта за електроенергия, смятат от ИТН.

Теодора Пенева посочи, че трябва да се въведе линия на енергийна бедност, идеята е да има един енергиен калкулатор, с който всеки един потребител да изчисли какъв разход има, дали има възможност да покрие критериите за енергийна бедност, а втората компонента да е неговият разполагаем доход след разхода за сметка – над линията на бедност.

От ИТН искат да се преразгледа бюджета на делегираните от държавата дейности в социалните услуги, без да се ощетяват работниците, като се помисли за услугите по 24 часа, които не са получили достатъчно пари, а са много натоварени по време на пандемията. Да се подобрят условията на труд и заплащането на социалните работниците, като висшистите да получават заплати като учителските, искат още от партията.

Приемане на промени в Закона за личната помощ, които да премахнат ТЕЛК решението като достъп до лична помощ, увеличаване на часовете от 12 на 16, както и на ставката, искат още от ИТН. Създаване на Държавна агенция за хора с увреждания, която да вземе под управление интеграционните отдели за хора с увреждания, настояват от ИТН. Регистърът на хора с увреждания не е обвързан с техните потребности, не се знае кой от какво има нужда. Трябва да се определят социални, здравни, образователни нужди, нужди от заетост. Да се възстанови националният раков регистър, както и регистрите за редки болести. Социалната политика трябва да бъде надпартийна политика, заяви Цветан Предов.