Още една независима държава ще се появи на световната карта

Бившата британска колония Барбадос следващата седмица формално ще отхвърли своята зависимост от короната и Елизабет Втора вече няма да е държавен глава на островната държава.

Така страната ще скъса окончателно всички връзки с Обединеното кралство близо 400 години след пристигането на първия британски кораб на карибския остров.

С формалното отхвърляне на своя васалитет, Барбадос иска да скъса с всички „демони“ на своето колониално минало, пише Ройтерс.

„Това е краят на една история на колониална експлоатация на умовете и телата. Хората на този остров са се борили не само за свобода и справедливост, но и за премахването на тиранията на имперските колониални власти“, казва барбадоският историк проф. Хилари Бекълс. По думите му това е исторически момент за страната.

Така Барбадос ще се сдобие с републиканско управление 55 години след обявяването на своята независимост на 30 ноември 1966 г. и близо четири столетия след пристигането на първия британски кораб на неговите брегове през 1625 г. Тогава колонизаторите го обявяват за собственост на крал Джеймс Първи.

Стъпката, която предприема Барбадос, може да се възприеме като предвестник на съдбата на други британски колонии, които също може би ще поискат скъсване на връзките с британската корона след края на управлението на Елизабет Втора, която стои начело на монархията близо 70 години.

Престолонаследникът принц Чарлз ще посети празненствата по случай обявяването на пълната независимост на Барбадос в столицата на страната Бриджтаун.

Това е първият случай, в който държава формално отхвърля управлението на британската кралица за последните 30 години. За последно подобна стъпка предприе Мавриций през 1992 г., когато се обяви за република. Островът, който се намира в Индийския океан, обаче остана част от британската общност – асоциация на 54 бивши британски колонии, в която живеят над 2.5 милиарда души.

Барбадос също ще запази членството си в тази общност и след преминаването към републиканско управление.

Официалната позиция на Бъкингамския дворец е, че решението на Барбадос зависи изцяло от волята на местното население.

Когато първите англичани пристигат в Барбадос в началото на 17-и век, островът вече е обезлюден. Причина за това са нападенията на испанските мореплаватели, които принуждават местното население да избяга на съседните острови. Първоначално английските колонизатори използват британски работници за обработката на плантациите от тютюн, памук, индиго и захар.

В следващите десетилетия обаче островът е заселен с роби, които англичаните докарват с кораби от Африка и се превръща в една от първите колонии, поддържана изцяло с робски труд. В периода от 1627 до 1833 г. в Барбадос пристигат над 600 000 африканци. Те работят в захарните плантации и носят огромни печалби на техните собственици.

„Британското колониално управление на Барбадос се превръща в „лаборатория“ за изследване на робския труд в плантациите. Тя дава пример, който след това е пренесен и на други места, като Ямайка, Северна и Южна Каролина и Джорджия“, казва британският историк Ричард Дрейтън, който е живял в Барбадос като дете.

Общият брой на африканците, които са обект на търговията с роби в периода от 15-и до 19-и век, надхвърля 10 милиона. Онези от тях, които оцеляват в бруталните условия на презокеанското пътуване, започват работа в плантациите на европейските колонизатори.

След премахването на робството през 1838 г., собствениците на плантациите в Барбадос запазват своето политическо влияние, което продължава и в началото на 20-и век. Островът получава своята независимост през 1966 г.