Всички сме двойни граждани в ЕС, КС ще се самоубие с участие в предизборни кампании

От 1 януари 2007 година никой в България няма „само българско гражданство”, защото всички сме и граждани на Европейския съюз. На нашите документи за самоличност първо най-отгоре пише: Европейски съюз, а по-долу:
Република България и всеки може да го види на личната карта или червения си паспорт. Така че всички, които са били министри в последните 15 години не са отговаряли на нормата на Конституцията от 1991 г., не е само Кирил Петков.
Без друго, в частите, в които се определят критериите за висшите държавни длъжности Конституцията нарочно е правена така, че да не става за определени хора – например Царя, което е неин стар порок. Апропо, проверяван ли е много уважаваният от 19 минути Симеон Сакскобургготски дали има само българско гражданство към лятото на 2001 г., когато стана министър – председател? Май не е.
Ако се направи проверка на членовете дори на последния парламент, ще се види, че някои от тях – и то поне в 2 парламентарни групи, , имат депутати с различно от българското и европейското гражданство. Ние знаем и конкретни имена.
Да, Конституционният съд е политически назначен. Такава е системата му на избор според основния закон – същата тази Конституция. Според практиката, там се пращат пред пенсия юристи, които имат заслуги пред политици, някои от които са с доста спорна репутация – професионална или в обществото.
Какво се получава заради това? Истинска подигравка със самата Конституция е например фактът, че член на КС е Филип Димитров – един от 39-имата, които стачкуваха именно против приемането на … Конституцията през лятото на 1991 г.    Как е възможно? Ето, че е възможно и се приема за нормално.
Сега тази криво-ляво устояла на напъните за подчиняването, а с това – и унищожаването й институция, е на път да се самоубие, като се включи в предизборните кампании – защото, освен по Кирил Петков, чрез неговия казус очевидно атаката е и по президента Радев.
Председателят Борис Велчев можеше да осигури поне привидно равновесие, като не бъдат поискани консултации по казуса от хора, които публично са изразили своите позиции по случая, което – както ясно са съзнавали, формира общественото мнение в дадена желана посока.
Странно е, че на конституционните съдии дори не им е хрумнало, че сред запитаните от тях има хора, заемащи или заемали позиции, които е възможно да ги излагат на де факто конфликт на интереси. Не, че и самите хора не са били способни да си направят отвод по тази причина.
Например деканът на Юридическия факултет на Софийския университет Даниел Вълчев – най-малкото йерархически той е подчинен на участник в кампанията. Да не говорим за огромния срам за Алма матер с плагиатския скандал с преподавател в неговия факултет, когото той и публично – в тв интервю, защити като омаловажи случая и го нарече „любим преподавател на студентите”, твърдейки в същото време, че не го познава.
Зад последните тв интервюта на други двама от запитаните, които изведнъж през последните два месеца станаха тв звезди, пък досега никой не се сещаше за тях, а е ясно как се редят гостите в трите големи национални тв канала, личи променена мотивация. А оттам – и гледна точка, отразяваща се в доста спорни позиции, някои от които са и откровено противоправни. Единият е свързан с партии в кампания, а другият – съвсем де юре е свързан с експрезидента Плевнелиев, срещу когото Радев спечели миналите избори.
Истинските непредубедени конституционалисти смятат, че казусът е сложен. Не е така прост, както ни се представя от тримата очевидно преднамерени, но поканени от КС медийни другари. Обаче, кой знае защо, непредубедените никой не ги пита, освен нас. Поне не и КС.
И още: Конституционният съд дори не е пожелал да получи документите за отказа на Кирил Петков от канадско гражданство, както самият той сподели пред Сашо Диков, което вече подсказва предзветост на крайното решение.
Добре е да се има предвид, че конкретният човек вече не е министър, а оттам и казусът е изчерпан по простата причина, че вече не е в обхвата на Конституционния съд, а на другите – редовите съдилища.
Очевидно е, че по всички тези причини въпросният казус ще бъде разглеждан впоследствие и на европейско ниво. И то няма да бъде в интерес на България и на нейните институции. Защото, освен преднамереността, може да се получи неуважение от КС към международни норми, които имат върховенство над националните ни.
Това е добре да се има предвид на фона на решението от тези дни относно също политически управлявания дистанционно полски Конституционен съд. Само напомняме, че именно нашите 2 държави са с най-много евросанкции и то точно заради неспазването на върховенството на закона от всичките 27 в Европейския съюз. Задминахме братска Унгария.

Екип на 19′