Заплатите в богатите страни растат

Не е учудващо, че заплащането се превърна в гореща тема в корпоративния свят. На 6 октомври Bank of America увеличи минималната си работна заплата в цялата компания с 5%. Amazon вече може да се похвали с позиции в транспорта и пакетирането, за които плаща по 22.50 долара на час в САЩ, което прави исканията на левите активисти за федерална минимална заплата от 15 долара да изглеждат като отживелица. Индекс, изготвен от Goldman, показва, че цените на акциите на американските компании с най-силно нарастващи разходи за труд са спаднали с 4% от май, въпреки че общият фондов пазар е 7% нагоре. Дори шефовете в Германия, отдавна привикнали на примирени профсъюзи, сега срещат искания за повишение.

Някои работници са по-облагодетелствани от други. Анализ на The Economist на данни за заплатите по индустрии във Великобритания показва, че годишният растеж варира два пъти повече, отколкото преди пандемията. Заплатите в секторите на хотелиерството и ресторантьорството, които изпитват затруднения с привличането на работници, са се увеличили с 8% през юли на годишна база; увеличението в производството е по-скромно. В САЩ заплатите на най-нископлатените 25% от работниците растат със 70% по-бързо в сравнение с най-високоплатената една четвърт.

Основното заплащане нараства около три пъти по-бързо в англосаксонските страни, отколкото в континентална Европа. Това може да се дължи на факта, че страни като САЩ и Канада разчитат повече на ориентираните към потребителите индустрии, които изпитват най-големия недостиг на работна ръка. А Франция и Италия, където годишният ръст на заплатите е под 1%, вероятно не са изправени пред същата имиграционна криза като Великобритания, която напусна ЕС, или Австралия и Нова Зеландия, които затвориха границите си, за да се предпазят от COVID-19.

Само преди няколко години икономистите оплакваха слабия ръст на заплатите. Вероятно изглежда заядливо, че не бързат да отворят бутилка шампанско сега, когато се случва обратното. Възнагражденията обаче може да се повишат по различни причини, някои по-благоприятни от други. За дадено ниво на производителност по-високите заплати трябва да се проявят по един от двата начина: като по-висока инфлация или като по-голям „дял на труда“ от БВП.

Да вземем първо инфлацията. По-скъпата работна ръка може да принуди шефовете да повишат цената на продуктите си. В най-лошия случай по-високата инфлация би могла да неутрализира всяко номинално увеличение на заплатите, оставяйки работниците в не по-добро положение от преди (и може би ще ги насърчи да настояват за още). Американските реални заплати растат на месечна база, но остават по-ниски от преди година.