Айран вместо едно малко след стресов ден или защо лактозата не е страшна за българите

Свикнали сме, когато имаме стресова ситуация или се приберем след напрегнат ден, да „удряме” по едно малко. Алкохолът наистина има блокиращ ефект и първоначално успокоява, а лекарите дори съветват несъществена доза спритно питие вечер за съдоразширяване – тая работа е важна и заради коронавируса. Оказва се обаче, че има нещо много по-полезно, което успокоява, без да вреди. На това сме посветии днешния ни лайфхак.

Айранът се оказва напитката, която успокоява, без да води до зависимост като алкохола. Защото, доказано е, че алкохолизмът не е толкова въпрос на количество, колкото на всекидневна употреба.

Защо айранът е по-добър от уискито и ракията като антистрес. Защото, освен мозъка, той успокоява и стомаха, и червата. А за червата учените казват, че били втория ни мозък. Освен, че са и най-свързани с така важната в пандемични времена имунна система. Дотоколкова, че го предпочитат като заместител на антибиотиците с характерните за киселото мляко пробиотици – т.е. не на антиживота, както в превод звучи заглавието на хаповете, да на за-живота, както пък се превежда терминът пробиотик.

Освен антистресов ефект, айранът има тонизиращо и регенериращо действие на клетъчно ниво и за целия организъм, т.е. забавят стареенето и подпладяват, показват последните международни изследвания по темата.

Вече е изведена научната теза, че даже редовната употреба на кисело мляко и/или айран върши работата на преливането/смяната на кръвта, което беше цяло модно течение в медицината и се препоръчваше на мнозина, но си е опасна процедура, за разлика от изпиването на чаша или кофичка от бялата течност.

В момента хит в научните среди е т.нар. Прехвърляне на микроби, което в най-скъпите швейцарски клиники се практикува по много по-странен начин от простото пиене на айран у нас. Там отделят микроби от екстрементите/фекалиите и ги изплозват за подмладяване на пациентите.

Прочутото изследване на сините зони със столетници се опира на няколко точки в света и едното е България и местата, където имаме оригинално чисто и традиционно, не заводско, кисело мляко. Другите са Япония, където извличат дълголетие от водораслите, а третото и четвъртото са Тибет и Кавказ заради сходната с нашия айран напитка, която ние познаваме от руския като кефир.

Цялостната идея е, че ферментиралите продукти, за които сме писали и в предходен лайфхак, са много полезни за организма при тяхното взаимодействие с него, като специално българският бацил е най-добрият продуцент на такива като киселото ни мляко и айрана ни.

На онези, които ще кажат, че друга модна тенденция настоява да не поглъщаме лактоза, учените са категорични – за разлика от скандинавците, които въведоха тази мода и които наистина генетично имат затруднения с преработването на млечните захари на регионален/зонален/географски принцип, българите нямаме подобен проблем, всичко ни е ОК и е супер глупост да не се възползваме от природния дар, който сме разработили – киселото мляко и базираните на него продукти. Месец непрекъсната употреба на този тип храна/напитки гарантира обновяване на организма, което с помощта на пренасяне на микроби от екскременти, смяна на кръвта или на други операции струва много повече пари, усилия и рискове.