Янаки Стоилов предлага промени в Закона за обществените поръчки заради „in-house“ възлагането

Правосъдният министър Янаки Стоилов предлага промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), с които да се ограничи т.нар. „in-house“ или вътрешно възлагане на дейности. Става дума за практиката за заобикаляне на обществените поръчки, когато министерства възлагат дейности на свои дружества, а те от своя страна наемат подизпълнители, тъй като не могат да изпълнят работата. Институтът на вътрешното възлагане е уреден в чл. 14 от ЗОП и проф. Стоилов предлага изменения в него, с които такова възлагане да е възможно само когато юридическото лице може да изпъни поне 80% от работата.

По думите на правосъдния министър процедурата може да бъде полезна, ако не се злоупотребява с нея, каквато е широката практика. Той изброи пътното строителство, икономиката, енергетиката и транспорта като области, в които има превратно използване на „in-house“ процедурите за избягване на обществените поръчки. Според него в тези случаи държавни дружества се използват като посредник за превъзлагане на дейности без изпълнение на конкурентни условия и публичност.

„Смятам, че с малки, но важни промени в Закона за обществените поръчки, специално в чл. 14, могат да бъдат преустановени тези практики. Нашето предложение е „in-hоuse да се използва, когато юридическото лице разполага с необходимите човешки и технически ресурси, за да осигури самостоятелно изпълнение на не по-малко от 80% от дейностите, предмет на договора. В случая е много важно и така да бъдат направени проектните финансови изчисления, за да може да бъде определен общият обем на дейностите и идеята е, когато изпълнителят разполага в голяма степен с възможностите сам да изпълни това, което му е възложено, той да използва този механизъм. И само по изключение, за някои специализирани дейности да могат да се привличат външни изпълнители. Тогава биха се прекратили до голяма степен сегашните порочни практики“, обясни Стоилов.

Неговите очаквания са предложенията да бъдат обсъдени и гласувани в следващия редовен парламент, като обясни, че предложеният процент може да бъде променен, но в малки граници. Предложението на Стоилов не е ново, като още миналата година БСП искаше вътрешно възлагане да се прави само когато дружеството има капацитет да изпълни 90% от поръчката, но това не беше прието. През лятото пък служебното правителство изчисли, че за предходните две години и половина държавата е изхрачила 8,6 млрд. лева през „in-house“ процедури и правителството е дало парите на „свои“ фирми.

На днешната пресконференция в правосъдното министерство зам.-министърът на икономиката Красимир Киряков посочи като емблематичен случаят с Държавната консолидационна компания (ДКК), за който се самосезира и прокуратурата. На ДКК са били предоставени 630 млн. лева за увеличение на капитала, които тя превела на собственото си дружество „Монтажи“ за ремонт на язовири, а то наело десетки подизпълнители.

Зам.-министърът на правосъдието Иван Демерджиев пък даде пример с дружеството „Автомагистрали“.

„Възлага му строителство, но на всички е ясно, че то няма капацитет да изпълни това строителство. На свой ред обаче не превъзлага строителни работи, а наема строителна техника, купува материали, а техниката я наема заедно с персонал, което е едно скрито превъзлагане на строителни работи. По този начин безпрецедентно грубо се погазва законът, защото ползите отиват в дружествата, които получават плащанията, без да участват в нормална състезателна процедура, а негативите остават за държавните компании“, каза Демерджиев.