Защо конфликтът лекува раните на умния и как го движи напред?

Един човек има проблем, двама и повече – конфликт. При стълкновението има два пътя напред – решение или скандал. Как да бъдем умни като приемем конфликтите за нещо естествено, как да ги водим правилно и да печелим от тях? Има си цяла поведенческа наука, но ние ви предлагаме няколко лайфхака, които да ви помогнат през уикенда да се подготвите за новата делова седмица. Основният е винаги да запазваме уважение – към другия, а това значи преди всичко – към себе си. Важно е не само да го знаем, но и да го съзнаваме, и да го прилагаме.

Още повече: онези, които вярват на астрологията знаят, че навлизаме в най-трудната част на т.нар. ретрограден Меркурий – време, когато емоциите вземат връх и хората са много по-склонни да се карат, да се провалят един друг, да отварят стари рани. За останалите е достатъчна комбинацията от глобална пандемия, растящи цени и тръгнали успоредно грозни кампании за нов парламент и нов президент.

Вторият и най-важен лайфхак, който трябва да знаем и да осъзнаваме: Няма 1 истина за двама души, всеки има своята. Не е случайно, че за нещо толкова относително като историята например казват, че била „куп лъжи, в които сме се разбрали, че вярваме”. Ако нациите, дори опаки като нашата, горе-долу имат подобно съзнание, защо като отделни личности да не можем ДА СЕ СЪГЛАСИМ, ЧЕ НЕ СМЕ СЪГЛАСНИ И ДА ПРОДЪЛЖИМ НАПРЕД.

Така стигаме до третия лайфхак, изведен не от нас, а от професора по психология от престижния Колумбийски университет в САЩ Светлана Комиссарук:  конфликтът не е лош или добър и не бива да бъде оценяван така, нормално е да не бъдем на една позиция, нормално е всеки да защитава своята и при това да запазваме баланса и дори обичта помежду си. Елементарен пример е вечният конфликт, наречете го, ако искате и спор: родители – пораснали деца, който е задължителен и поколенчески, тоест общ и принципен.

И е напълно нормален също така, да не говорим, че ни води до четвъртия лайфхак за справяне/решаване: винаги е по-добре да изразим външно позицията си, отколкото да задържаме конфликта вътре в себе си.

Същото се отнася и за другия тип конфликти – за разлика от общите/принципните, това са конкретните конфликти – често такива са например деловите, свързани с точно определена тема, продукт, цена, качество, които са нормални между конкуренти.

Какво показват международните научни изследвания? НАСЛЕДНИЦИТЕ В СЕМЕЙСТВА С 2 И ПОВЕЧЕ ДЕЦА СА МНОГО ПО-ПОДГОТВЕНИ ЗА КОНФЛИКТИТЕ В ЖИВОТА СИ – ОБЩИ И КОНКРЕТНИ, ТЪЙ КАТО СА ОТРАСНАЛИ В ЕСТЕСТВЕНА КОНКУРЕНТНА СРЕДА. Онези пък, които са били единствено чедо у дома, много често приемат конфликтите като опасност, страхуват се от тях, даже изпадат в паника.

Още по-интересното изследване е, че националните култури са два типа. Едната – най-общо западната, оценява конфликта като възможност за търсене на решения и в крайна сметка за нещо положително, което ни помага да вървим напред. С други думи, конфликтът е рана, която подготвения да я получи рано или късно, сам или в отбор може да излекува и тя да го кали и да го развие, да му помогне да качи нивото. В западния свят се уважават предизвикателството и предприемачеството, основани именно на горепосоченото мислене.

Другата – най-общо източната, но също тоталитарната култура, към която ориентът е по-предразположен, не приема конфликта за нормален, а за нея той е беда, която разкрива неприятни тайни и поради това трябва да се избягва с цената на замитане на проблемите. Тоест, раната се оставя сама да зарасне, което в повечето случай води до допълнителното й инфектиране и превръщането й в реална опасност от загниване. С други думи – замитането под килима е до време, рано или късно настъпва голям взрив от нечистотии, когато налягането стане нетърпимо. Затова в източния свят висша ценност е геройството/саможертвата, вместо много по-лесните решения, които са доста по-нормални, естествени и безболезнени.

Утре ще разкажем как умно да водите спор и че победата в него изобщо не се измерва в проценти от това, което ние приемаме за „справедливо”, защото няма 1 справедливост – за всеки тя е различна, както и истината, с която започнахме.