Между Кристо и Кристалина: възход и падение БГ

Докато президентът Макрон се възхищаваше на последното творение на гениалния габровец Кристо, който за съжаление не доживя да види
Триумфалната арка опакована по своя проект, светът вече със сигурност узна, че почти адашката на художника Кристалина Георгиева и
вицепремиерът и министър на финансите в Борисов 1 Симеон Дянков са стъкмявали класацията на Световната банка за правене на бизнес.

При това в полза на две държави, към които точно в този момент и САЩ и т.нар. международна общност изпитват най-меко казано недоверие. Едната е Китай, който причини на милиарди хора и на световната икономика Коронавирус19.

Другата е Саудитска Арабия, която публикуван тези дни доклад на ФБР уличава като свързана поне с няколко от 19-те терористи, осъществили
гибелните за над 3000 души атаки на 11 септември 2001 година.

Ирония на съдбата е такова едно съвпадение на български възход и падение. „Де тоз късмет“, гласи народният израз. Хеле пък на празника на
вярата, надеждата и любовта и тяхната майка – мъдростта.

И също календарно веднага след общия за Кристо – Христо и за Кристалина, която
приемаме, че не е Сталинка в оригинал, имен ден Кръстовден. Възходът и падението на една нация, полетът и срамът, така сигурно би обрисувал
картината на деня някой класик.

„Каквото посееш, това ще пожънеш“, гласи характерната за сезона поговорка, свързана с прибирането на реколтата. Кристо пося нещо гениално – разтвори изкуството в природата, в градовете, в средата на живот на хората, вместо да стои затворено в дворци и галерии.

Виждаше го от своя птичи погед и полет, без да е имало дронове в зората на световната му кариера. С това възхити света. И сега жъне безсмъртие, огромно международно признание и му предстои в скоро време на бъде признат за класик на съвременността, в което не можем да имаме никакво съмнение.

За унижението, на което абсолютно ненужно и в характерния си стил го подложи българската администрация, та Явашев не искаше и да чува за държавата, нека да разказват нейните представители – примерно Томислав Дончев – предполагаме, че има какво.

„Каквото посееш, това ще пожънеш“ важи със страшна сила, но обратна, и за Кристалина Георгиева.

Сигурно помните как преди 5 лета и есени тя се намеси, без да има никаква нужда, в битката за генерален секретар на ООН, за да не заеме поста Ирина Бокова. Направи го с решаващата помощ на тогавашното правителство. България се оказа в комичната ситуация да има две кандидатки за „президент на света“, без да има каквото и да било тежест в международните дела.

След очакваното си фиаско, Георгиева причини и проблеми в Европейската комисия, където й беше даден постът на вицепрезидент и комисар по финансите. Тя напусна без съответната комуникация с останалите в европравителството, за което те дадоха да се разбере. Това донесе нови черни точки за страната.

Тя избра кариера в Световната банка, където вече всички знаем какво натвориха с нейния Симеон Дянков – стъкмистика в класацията й за правене на бизнес в полза на Китай и Саудитска Арабия.

Сега глобалната финансова институция строго им иска обяснение. Те се опитват да се оправдават, но насреща излизат ясни документи.

Вероятно, съвсем според пословицата за „хитрата сврака“, скандалът с планетарни измерения ще завърши с изгонването на Георгиева от
Международния валутен фонд, който не може да си позволи шеф с подобна репутация. А може ли България да си позволи подобен позор?

Като имаме предвид, че и СБ, и МВФ са доминирани от САЩ, а двете страни, които в момента са на мушката на американската политика са именно
облагодетелстваните в класациите на тандема Георгиева – Дянков Китай и Саудитска Арабия, няма как изтичането в медиите на скандала за
българската следа в машинациите да не е станало с одобрение от най-високо във Вашингтон. Който, както съдим по последния доклад на Държавния департамент, излезлия списък Магнитски и очаквания втори, не гледа с добри очи към определени представители на политическата ни върхушка.

Някои се шегуват, че Кристалина вече спокойно можела да стане кандидат-президент на ГЕРБ – нещо, което досега вървеше като не особено уместна хипотеза и версия в медиите. Истината е, че в тази партия никога не са я харесвали особено, нито пък са й имали доверие.

Нас, ако питате, за всички ще бъде най-добре, да се пенсионира и да се остави на забравата. В случай, че не е нарушила някоя постановка на
американското законодателство, разбира се. Лобирането зад океана е узаконено, но не се позволява на всеки, а само на регистринаните за тази
дейност агенти. А злоупотребата с власт, за разлика от положението в България, строго се наказва.