Как цветът определя настроението и показва характера ни?

Психиката ни може да бъде манипулирана лесно посредством цветовете. Те са разделени на четири групи – от възбуждащи до неутрални. И всички – от политиците до търговските вериги, ги използват, за да ни манипулират.   Иначе цветовете са илюзия – различния начин, по който светлината пада върху този грешен свят, който на практика си е черно-бял – двете ахроматични – сиреч безцветни крайности. Но маркетингът е превърнал багрите в наша емоционална характеристика, която всички виждат и по нея ни разкриват, колкото и да се заблуждаваме, че сме потайни. А също е начин да ни манипулират. Днешният ни лайфхак е посветен на начините да се справим с това, като опознаем какви трикове ни прилагат и как се издаваме.

Ако искаме да предизвикаме апатия, депресия, подчинение – подходяща е сивата гама. В страните с авторитарни и/или диктаторски режими, хората избират не само дрехите си, но и цвета на автомобилите именно в тази гама и стигат до черно. Неслучайно заводите при соца, а и преди това в зората на индустриалното производство, също са решени в този цвят отвътре, като за разнообразие тук – тами се слага и военно зелено. Така на хората се внушава индиректно, подсъзнателно, че са само брънка от системата и са придатък на производството. Няма измъкване, казано с други думи. Това е посланието на гамата, наричана от колористите „апатична”. Психолозите групират тези цветове като символи на необходимост, задължение, умора.

В съвременните заводи в развитите страни дизайнът е съвсем различен. Там се използва точно обратната гама – на възбуждащите цветове. Слага се червено, жълто, златисти ефекти – тази багра стимулира работоспособността, дава подсъзнателна идея за важност, за ценност, за деловитост.  Нюансите действат на хората активиращо, даже агресивно. По тази причина, дизайнерски се рамкират с бяло/черно/сиво за балансиране на въздействието.

Психолозите тълкуват топлите цветове също като символ на потребност, на харесване, на свежест, на прилив на енергия.

Така че пребоядисването на Виваком с „новия” собственик от свежото и доказано най-търговски симпатично на окото оранжево в черно е изключително погрешен ход, който със сигурност ще доведе до допълнителен спад в телекома, чиито данни за 2020 г. без друго са притеснителни до депресиране с многократно по-високите от печалбата задължения.

Модата е сред браншовете, които най-много се възползват от цветовата манипулация, за да провокират несъзнателно избора. Ярките цветове на пуловерите в бедна и хиперинфлационна Италия на 60-те и 70-те години направиха Бенетон милиардер.

Какви са кодовете на цветовете:

Червеното веднага привлича, символ е на секс и на атака – най-въздействащата дори чисто физиологически и биологически багра, което е доказано с международни научни изследвания

Жълтото се разчита подсъзнателно като радост, асоциираме го със слънцето и освобождаването

Оранжевото е несъзнателно активиращо желанието за удоволствие и усещането за младост – много се използва за гарантирано успешно атакуване на застаряващото население, каквото имаме в развитите страни, та и у нас

Розовото е като горните, но с идеята за инфантилност в добавка към стремежа за привличане на вниманието и на положителни оценки

Синьото се разбира като сигнал за спокойствие, равновесие, хладност, разсъдливост – рационализация, заглушаване, приема се за антикризисен цвят, което е използвано от банките в САЩ при Голямата депресия за намаляване на загубите и стабилизиране

Зеленото се приема подсъзнателно за символ на оптимизъм, което пък води до успокояване, за нова надежда, с прераждане – свързваме го с пролетта, затова е и на мода в коронавирусните времена

Сивото се приема за липса на идентичност, подчинение, липса на идея за отличаване, за колективизъм – неслучайно е любимата багра на Сталин и Мао, но също на императора на модата Армани

Черното е загадъчна официалност, нещо скрито/прикрито, каквото винаги има в траура

Бялото е близнакът на черното – в Източния свят траурът е бял, може да бъде дори символ на страх, също като антагониста си: облечени в бяло/черно смятаме, че няма как да сбъркаме, затова и често сме изкушени да ги смесваме, като го наричаме класика.

Психолозите и психоаналитиците забелязват и обратната връзка – не само дизайнерите, производителите, търговците използват кодовете на цветовете на дрехите.

Но внушеинията им формират характер. По цветовете, които е избрал човек – все едно съзнателно или подсъзнателно, ние можем да разберем и от пръв поглед много както за настроението му – това е в повърхностен план, така и дълбочинно за неговия характер.

Лесно е например да се прочетат политиците:

Слави Трифонов най-често е в металическата апатична гама от сиво до черно последните дестина години

Бойко Борисов винаги го избива на ярки цветове, подчинява се на официалността, когато се налага, но все по-малко

Корнелия Нинова приключи с периода на цветята – обичаше да носи огромни флорални мотиви, премина към по-строги тонове, с нарочни избухвания на цвят понякога, на като цяло в скучен стил и колорит и непремерено спрямо особеностите на тялото й – винаги стеснена, пред скъсване.

Не само дрехите, но и автомобилите се избират и ни характеризират по цвета, който предпочитаме.

Физиологически например рискът за попадане на ярко оцветени коли в тежки катастрофи е по-малък, тъй като дори периферното зрение, но и насоченото внимание на останалите шофьори винаги е да ги следят. Не е случайно, че марките за най-бързи возилата като Ферари и Ламборгини са ги превънали в своя класика – особено червеното, като най-привлекателен и забелязващ се цвят, както вече писахме. Важи и за жълтото, оранжевото, розовото. На второ място като най-забелязващи се при движение според международните научни изследвания, идва бялото. То не е цвят, а антицвят според експертната класификация – ахроматично е. И точно поради това държи нащрек.

В спорта също цветовете имат значение. Защо червеното е основна багра там? Британски научни изследвания от 2010 г. категорично доказаха: вратарите, облечени в нюансите му получават по-малко голове във вратите си. Причината е, че освен като атака, червеното се приема и като заплаха. Подсъзнателно, то обезоръжава противника.

Цялата тази работа се експлоатира не от вчера по света, макар да не е така известна у нас. Едно от най-популярните неща в психологията е тестът на Макс Люшер за оцветяване на емоциналността ни.