БГ екшън режисьор №1 за Хосе Карерас, киното, ММА и чешката бира на старта на олимипиадата

Тодор Лазаров е уникална личност – национален състезател по самбо, минал през джудото, заради което ще става в 4 ч. сутринта всеки ден, за да не пропусне и миг от състезанията на олимпиадата. След като е носач за 60 лв. на месец, преди 20 г. се озовава в каскадьорска група, за да стигне до снимки за суперпродукции в цял свят – от Колумбия и Мексико до Индия и Китай, редом със звезди като Скалата, Джейсън Момоа, Никълъс Кейдж, след Троя с Брад Пит. Той е първият български екшън режисьор – ще разберете какво означава тази нова кинопрофесия, едновременно с това е продуцент на филми в Боливуд и опера с Хосе Карерас в Шотландия, държи едно от най-приятните градински заведение в Борисовата градина в София и подготвя малки джудисти в частния си клуб.

Когато момчетата от бойните спортове ставаха мутри или политици, Вие избрахте киното, защо?

Не, че в края на 90-те за мутра не ме искаха – вземаха всички от бойните спортове, а тогава политиците не бяха модерни. Политиката не беше само бизнес като днес, имаше и такива, които служеха на народа. Вземах 60 лв. месечно като национален състезател по самбо – пари нямаше, както и сега няма в нашите спортове – в бойните особено е много трудно. За да мога да спортувам, работех като общ работник в склад. Един приятел дойде в залата, каза, че баща му, който беше шеф на каскадьорска група, търси смели момчета за киноцентъра – тъкмо Ню Имидж бяха дошли да правят първите си 2-3 филма тук. Така ме взеха в продукцията She – въпреки името, си беше екшън. Вземах на ден, колкото за цял месец в Локо – София. Снимах една седмица, прибрах се на село и ми се обадиха за нов филм, вече голям – Версенжеторикс с Кристоф Ламбер, първата суперпродукция, снимана тук, френска. Приех поканата на легендарния каскадьор Митко Кехайов и това обърна живота ми. Първото предизвикателство беше ездата – не бях се качвал на кон, само на магаре. Още при първия опит конят ми полудя, хукна, но не се изплаших, а ми стана интересно. Започнах да яздя на базата на Кехайов и след 2 месеца ме взеха вече в „конски” филм. Добре се бях научил. 3 месеца снимахме Занаятът на оръжията – италиански. После филмът беше с премиера в Кан. Толкова много ме увлече ездата, че даже си купих кон за скачане. Всъщност, само това ми липсваше от подготовката за професионален каскадьор, защото с боевете проблем нямам – преди самбо и джудо, съм тренирал таекуондо, минах за допънителна квалификация вече като каскадьор през бокса и кикбокса.

Вие ли сте най-добрият каскадьор в България?

Дали съм най-добрия не мога да кажа аз, но се опитвам да се държа с най-добрите. Принципно има разделение между авто-,бойни-, конни каскади. В България още нямаме носител на Таурус – каскадьорските Оскари. Вече съм снимал в цял свят – от Колумбия през Мексико до Индия и Китай. Не мога да изброя всички продукции – от Игра на тронове и Хрониките на Нарния до Враг №1 с 5 Оскара, Марко Поло, Да обичаш Пабло, Непобедимите, много са. След Троя ми предложиха да остана в Щатите да работя, но предпочетох да се върна – България е моето място, моята отправна точка. Тук дишам и съм си дОма – в София, Варна, Пловдив, на село, навсякъде.

Легенда ли е, че суперзвездите сами си правят каскадите?

Всички известни актьори имат жестоки застрахователни договори и продуцентът не може да си позволи лукса да правят тежки каскади. Освен, ако не е Том Круз, който сам си прави каскадите, понеже сам си е и продуцент. Получавал съм покани за негови филми, но все не съм имал възможност, поради друг ангажимент. По тоя повод се сещам колко тежко се контузих на снимките на Херкулес със Скалата в Унгария. 2 месеца след операцията бях в Китай за Outcast с Никълъс Кейдж. Режисьорът Ник Пауъл е бил каскадьор, много научих от него. Не можах да му откажа, въпреки че още не бях съвсем възстановен, 7-8 дубъла падане по стълби. Много спомени имам и от Конан с Джейсън Момоа.

Говорите за контузии, а струват ли си парите, които се вземат от суперпродукциите?

Всяка стотинка си струва в този бизнес.

Не се ли притеснявате, че също като спорта, и това е до възраст и какво се прави след каскадьорството: актьорство, режисура, продуцентство?

Да, това е работа до определена възраст – 45, най-много 50 г., в редки случаи при файтърите до 55 г. Аз вече съм екшън режисьор – това е втори режисьор по бойните сцени. 4 години го правя в Боливуд и Толивуд. Преди индийските филми не бяха много качествени, но последното десетилетие промени много нещата. Пък и вече правят почти само екшъни. Каскадьорството в Индия е сбъдната мечта! А актьорството не ми е на сърце. Но пък вече съм продуцент. Имам един индийски филм зад гърба си, като успях да привлека част от него да се снима и в България. На 13 октомври трябва да бъде неговата премиера, казва се RRR. Дело е на най-титулования индийски режисьор Раджа Мули. В момента продуцирам и оперен спектакъл в Глазгоу.

Опера и каскади?

Opera d’Amoreкато идея дойде от автора – българския режисьор и бивш певец Асара. Като човек, който обича рисковете, се хвърлих. Защото е комбинация от опера и кино. Хосе Карерас е специалният гост на премиерата ни в Глазгоу. Това е едно от много малкото места, където той не е пял. Залата е уникална. От българските изпълнители в проекта бих отличил Надя Кръстева и Кирил Манолов.

Имате и заведение…

Нали сме изтъкани от мечти, една от много ми беше да си имам заведение. И стана с много късмет. Една вечер дойдох да видя приятел в неговото, много ми харесаха ребрата, които приготвят – и досега и са фантастични. Започнах да идвам всяка вечер, когато съм в България. Беше миналото лято. Това лято вече сме партньори в Чешката бирария в парка (на гърба на зала София и на кортовете в Борисовата градина).  Ценното при нас е късото меню с гарантирани неща. И оригиналната чешка бира Свияни. Когато я опитах за първи път, всичко спря. Бирата е единственото, което пия. Тази е 10,11,12 – зависи от плътността и градусите алкохол.

При толкова много неща, с които се занимавате, остава ли време за спорта и радвате ли се, че самбото беше прието в олимпийското семейство?

Мноого приятно ми стана онзи ден, когато разбрах за това признание.

То е малкият брат на Вашия любим спорт – джудото…

Започнах със самбо, защото се борех на 52 кг, а в джудото категориите започват от 60 кг. После преминах при „големия брат”. Впоследствие ми легна на сърцето и сега не мога да избера кой е любимият ми от двата „братски” спорта. Джудото е първо изкуство, после бойно. То се учи и се разбира с уважение. Имам и Шун Джудо Клуб, в който се опитваме с приятели да предадем това на децата. Джудото помага, ако не станеш спортист, поне 95% да станеш човек. Спортът не е само зрелище, кръв и хляб. То е нещо много по-голямо. Девизът на нашия спорт е: По-добър от вчера. И казваме за джудото, че е Повече от спорт.

Но от представените на олимпиадата едва ли много хора у нас ще го гледат…

Да, това не е перфектният зрителски спорт, трябва да се разбира. Лично аз ще ставам в 4 часа преди изгрев, за да наблюдавам най-добрите. Препоръчвам го на всички, ще направят откритие…

А как се отнасяте към така множащите се напоследък „ММА-ци” в България?

Появи се явлението „емемеец”. Няма такова животно. Първо трябва да знаеш от  кой спорт идваш. После да правиш микса, който е в името на модната дисциплина. Аз лично не мога да ги разбера тези момчета. Но имам послание към тях: „лошият поглед и татуировките невинаги помагат в реална ситуация”. UFC направи MMA бранд. Важното е обаче хората първо да се потрудят да разберат и да научат определен боен спорт, който да им бъде основен. Чак после идва време за миксиране. А иначе, могат да се наричат, както си пожелаят.

Всъщност, повечето от звездите в ММА са именно от самбото и джудото – Вашите спортове – мафия ли е това?

Доста и от каскадьорите са от моите спортове. Защо? Джудото е комплексен спорт. Това е важно, защото по време на снимки винаги има много изненади. Джудото учи как човек да се измъква в трудни ситуации.

Борис Ангелов