Плановете за фискални стимули на Байдън слагат край на икономическия застой?

Плановете за фискални стимули на администрацията на Джо Байдън са атакувани от макроикономисти. Специалистите са били притеснени, че това ще предизвика инфлация. Безпрецедентният размер на пакета от 1,9 трлн. долара с основание буди безпокойство. Но някои от най-ожесточените атаки идват от привържениците на хипотезата за трайната стагнация. Това е странно, защото хипотезата предполага, че по-високата инфлация е характеристика – а не бъг – на всяка стратегия за съживяване на растежа. Това пише за Financial Times Арвинд Субраманиан – старши сътрудник в университета Браун, Роуд Айлънд и бивш главен икономически съветник на правителството на Индия.

Докато Япония се насочваше към дефлация в средата на 90-те години, Японската централна банка се вслуша в съвета на Пол Кругман, че трябва „да се ангажира твърдо да бъде безотговорна“, като подкрепи поредица от фискални пакети и предприе количествено облекчаване в опит да преодолее ниските инфлационни очаквания. Но това огромно усилие не успя нито да промени инфлационната динамика, нито да повиши устойчиво растежа.

След финансовата криза от 2008 година Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка също опитаха авантюристична парична политика. Те също не успяха, постоянно неизпълнявайки целите си за инфлацията (въпреки че повишиха цените на активите до почти балонни), насърчиха фирмите да поемат опасни количества дълг и изкривиха разпределението на капитала в световен мащаб.

Точно когато всичко изглеждаше изгубено, президентът Джо Байдън вдигна залога, обявявайки огромен фискален стимул, целящ да събуди американската икономика от стагнацията. За не-привържениците на трайната стагнация това е грешка. Според тях икономиката вече е близо до своя потенциал, така че големите инжекции на търсенето ще генерират висока инфлация.

И така, ако по-високите нива на инфлация са едновременно необходими и желателни за излизане от трайната стагнация, защо изведнъж защитниците на теорията за тази стагнация се притесниха? Може би те вярват, че ерата на стагнацията ще свърши от само себе си, благодарение на обрат в производителността. Или може би се страхуват, че умерената инфлация може да доведе до омагьосан възходящ кръг при заплатите и цените, който Фед ще бъде трудно да контролира, както се случи през 60-те и 70-те години, довеждайки до болезнена рецесия. Дали техните опасения са основателни, предстои да разберем, но поне засега никой не се заема с трайната стагнация.